RASSIM®, Sea Black, 2015. От серията СОЛ, 2020-2009. морска вода върху хартия, 70 х 100 см.
#1 Петър Симеонов: „Никой няма интерес да пропагандира в училище идеи против властта“
Христо Ботев бил ли е анархист? Или по-скоро политически близо до това политическо движение? Каква е била връзката на Ботев с анархизма?
Петър Симеонов: Не е правилно да го наричаме анархист, защото по неговото време самите анархистите не са се наричали така. Но изглежда Ботев е бил близък не само с идеите, но дори и с личностите на анархизма от своето време. Документирани са връзките му с Нечаев, споделя идеите на Бакунин, цитира Прудон… Колко по-близък до анархизма би могъл да бъде може би най-будният младеж от България по него време?
Според вас може ли да определим Христо Ботев като националист? Какво различава националноосвободителното движение през XIX век от сегашния български национализъм?
П. С.: Както по отношение на анархизма, така и по отношение на национализма е трудно да мерим с днешния аршин. По времето на Ботев огромната част от Европа и света принадлежи на една или друга империя. Под влиянието на доминиращата буржоазна класа, еманципацията на народите приема формата на национална държава – без това непременно да е била целта на борците за свобода. Една част от тях несъмнено са били националисти във всеки съвременен смисъл на думата. Например един Стамболов, близък приятел на Ботев в определен момент, се нарежда сред най-жестоките диктатори на „свободна“ България. Същевременно можем доста убедено да твърдим, че тази България няма почти нищо общо със свободата, за която се бори Ботев, че и, ако щете, Левски например.
Така нареченото националноосвободително движение всъщност не се е наричало така. БРЦК не е „националноосвободителен“, а „революционен“ комитет. Тези хора са се имали преди всичко за революционери, а не за националисти. Днес огромната част от българите ги припознават като националисти, защото живеят с илюзията, че върховната цел и крайният успех на делото им е създаването на България. И докато за целта може все пак да се спори, то за резултатът от делото им няма съмнение, че е един, меко казано, неуспешен опит за борба. А България, в която се кълнат днешните националисти, е създадена от най-жестоките империи на времето си, начело с Русия. Ако Ботев и другарите му бяха успели в делото си, вероятно същите тези империи биха се съюзили, за да помогнат на Османската да ги смаже, както е ставало неведнъж в историята.
Тук може да говорите и за идеята за Балканската федерация. Нали се представя това движение като чисто българско националистическо, а всъщност е имало различни течения, сред които беше и течението за една всеобща социалистическа балканска федерация. Какво отношение към това е имал Ботев?
П. С.: Имало е различни тенденции и, вероятно, различни позиции от едни и същи хора по различно време. Със сигурност поне Каравелов в определен момент проповядва идеята за Балканска федерация. Със същата сигурност, по него време хората вече са се делели, ако не на нации, то на народи. Но изглежда добре са съзнавали безсилието на отделния народ пред мащабите на подтисналата го империя и нуждата от обединение на народите. Но аз нямам основания, вероятно защото не съм добре запознат, да твърдя, че Ботев е пропагандирал открито идеята за федерация на Балканите. Това не е и в негов стил – точно както анархистите не пропагандират непрекъснато идеята за световна конфедерация. Напротив, Ботев изобличава тежкото положение на българите и сочи виновниците за него. Това е неговата рецепта за решаване на проблемите. А народ, който успее да си реши тези проблеми, сам ще прецени дали е най-добре да прави федерация или в нещо друго. За съжаление и тук изглежда е прав. Вече близо век и половина нашият народ уж е приключил с въпроса за федерацията, има си „своя“ държава, но не успява да излезе от тежкото положение – явно това е по-сериозният проблем.
Какво чувствате като видите лика на Ботев придържан от фашистки хулигани, разни патрЕоти и попове?
П. С.: Ботев не е икона, та да го пазим „чист и неопетнен“. Така че не чувствам нищо, когато някой си го нарисува на… каквото намери за добре. Не може да се обръща внимание на всеки глупак или мръсник. Хората правят много по-лоши неща, от това да си татуират известни личности по нецензурни места. Бих предпочел хулиганите да не бият и изнасилват, патриотите да не продават и майките си, а поповете да не лъготят хората. Пък ликът на Ботев да си го носят със здраве.
Логично ли е една неолиберална държава като сегашна България да си присвоява лика на революционер като Ботев и да го превърне в национален герой? Сега във Франция се обсъжда дали да превърнат Рембо в национален герой и има разпален дебат по темата, тъй като той е защитавал комуната на времето. Подобен случай ли е Ботев?
П. С.: За съжаление не познавам случаят Рембо, но съм доста уверен, че това, което се случва с Ботев, Левски, Капитан Петко и други „национални герои“ е правило, а не изключение. На властта е най-удобно борците за свобода да бъдат превърнати в борци за държавността. Примерно Ботев, който е демонстрирал пълно презрение към всякаква власт, собственост и държавност, днес е ограбен от собствените си думи, обезличен до „високо чело“ и „мила ми Венето“ и… обесен на стената на всяко училище.
Как се преподава Ботев в българските училища? Не съм израсъл в България, но си представям, че фигурата му се преподава на децата все едно той е бог, пред който всеки истински българин трябва да се прекланя. Така ли е?
П. С.: Бог не е точната дума. Заради огромният му талант и неоспоримото му място в българската литература, Ботев не може да бъде подминат. Но начинът, по който се изучава (както, впрочем, и всеки друг автор), успешно кастрира словото му. От една страна учебният материал е подбран върху по-патриотичните стихотворения и статии. Но от по-важната, друга страна, Ботев в дете на своето време и своята среда и не може да бъде добре разбран извън тях. Няма как да разбереш идеите на някого чрез думите му, без да знаеш на кого говори и да познаваш духа и делата на времето. За съжаление цялата нескопосаност на образованието в България силно помага за замъгляването на Ботевото слово. Би могло да бъде иначе, но никой няма интерес да пропагандира в училище идеи против властта.
Според вас хората четат ли Ботевата поезия критически или като псалом или молитва, която трябва да се научи наизуст и да се повтаря, без да се замислят върху думите на поета?
П. С.: Дори четени като псалом, думите на поета са силни и си заслужава да бъдат запомнени. Но много по-полезно за душата (а и за народа) би било, ако се четат с разбиране. За съжаление това изисква познания, далеч надхвърлящи гимназиалния образователен курс – на мен самия не ми достигат много от тях. Те биха могли да бъдат преподавани заедно с Ботевото творчество, но по понятни причини това не се случва. Другият начин би бил човек да търси алтернативни източници и анализи на творчеството на поета, но такива много трудно се намират и още по-малко хора, като че ли, биха ги потърсили.
#2 Владимир Сабоурин: „Сегашният БГ национализъм е платен от руския империализъм, спрямо който Ботев ясно се е отграничил“
Христо Ботев бил ли е анархист? Или по-скоро политически близо до това политическо движение? Каква е била връзката на Ботев с анархизма?
Владимир Сабоурин: Моите отговори са по-скоро на поет, отколкото на българист: за мен поезията на Ботев е анархистка, каквато е поезията на Рембо или ранния Хуго Бал.
Според вас може ли да определим Христо Ботев като националист? Какво различава националноосвободителното движение през XIX век от сегашния български национализъм?
В. С.: За да има национализъм, трябва да е налице национална държава, каквато няма по времето на Ботев. Той НЕ е и няма как да е националист. Сегашният БГ национализъм е платен от руския империализъм, спрямо който Ботев ясно се е отграничил.
Тук може да говорите и за идеята за Балканската федерация. Нали се представя това движение като чисто българско националистическо, а всъщност е имало различни течения, сред които беше и течението за една всеобща социалистическа балканска федерация. Какво отношение към това е имал Ботев?
В. С.: Ботев е поддръжник на Парижката комуна и на нейните идеи, мислил е освободителното движение като социално, а не националистическо.
Какво чувствате като видите лика на Ботев придържан от фашистки хулигани, разни патрЕоти и попове?
В. С.: Повръща ми се, боли ме, страх ме е.
Логично ли е една неолиберална държава като сегашна България да си присвоява лика на революционер като Ботев и да го превърне в национален герой? Сега във Франция се обсъжда дали да превърнат Рембо в национален герой и има разпален дебат по темата, тъй като той е защитавал комуната на времето. Подобен случай ли е Ботев?
В. С.: Ботев е доста сходен с Рембо. Превръщането на Ботев в централна фигура на националната идеология е насилие срещу поета и социалния революционер.
Как се преподава Ботев в българските училища? Не съм израсъл в България, но си представям, че фигурата му се преподава на децата все едно той е бог, пред който всеки истински българин трябва да се прекланя. Така ли е?
В. С.: Не съм учил в БГ училище, не знам. Въпросът е резонен, от това реално зависи как се чете Ботев.
Според вас хората четат ли Ботевата поезия критически или като псалом или молитва, която трябва да се научи наизуст и да се повтаря, без да се замислят върху думите на поета?
В. С.: Поне достъпът до елитните гимназии и университетите през „темите“ по литература прави поезията на Ботев трудна за свободно четене, четене, независимо от държавната национална идеология.
списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X
