RASSIM®, Стари картини. Рубенс. Леда и лебеда, 2017 – 1601. От серията Маслена живопис, отработено моторно масло/петрол върху платно, 150 x 190 см.

 

Антична култура

по някаква необяснима
и на мен самата причина
вещите са ми по-скъпи

старинните мебели
дребните статуетки
паметниците на културата

тези малки реликви
изящно пренасят въздуха на миналото
и тъй като са тук от векове
и ще останат и след като нас няма да ни има
имам усещането
че на тях може повече
да се разчита

 

Ще повървя

отново вдишвам въздуха на здрача
меките му светлини
с топли длани
и отдалечени стъпки

колко улици и булеварди
се пресичат в ума ми
колко неми думи
драскат залезните облаци
напразно

задавени в ауспусите на автомобилите
примигват светофари
бележат пътя шумове
странични разговори
забравени куршуми

защо не могат да заглушат
аритмията на сърцето

ще повървя
ще закъснея още малко
ще се опитам да разтворя
спомените

 

Така се прави

така се прави
всички правят така

вадят бодлите си и ги забиват
една по една
в следващия по ред
докато заприличат и те
на таралеж

така се освобождават
от отровата
така запълват празнините
от съмнения и страхове

така се прави
от поколения
всички правят така

 

Спи градът

не е същият в малките часове на нощта
по интимни сме в разговорите
улиците по-нежно се спускат
под изморените ми крила
покрай ушите
по глезените

само ние двамата
сред мъждукащи светлини
без излишни любезности
без подробностите на деня
само ние двамата
мълчим

 

Превъртане на времето

върни се в началото
там до където си спомня ума
събери пропуснатите трохи
извади играчките от чекмеджето
продължи си играта
този ход който не те оставя в съня
изиграй го
размени царицата
вземи царя

прегърни сестра ти
сгуши се при майка ти
остани цяла вечер в скута ѝ
накарай баща ти да остави вестника
да ти разкаже за себе си и живота

отвърни на онова нахално момиче
кажи ѝ и ти нещо мръсно или направо ѝ зашлеви един
върни бялата кърпичка
която случайно попадна в джоба ти онзи следобед
изяж си сама дъвката в междучасието
кажи им в очите колко са гадни
вземи си това което ти се полага

прегърни приятелите си
прегърни майка си баща си
прегърни се
преди да се обърнеш

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.