RASSIM®, Автопортрет. Becoming-animal, 2010. фотография, вариращи размери. Фотография: Ивайло Станев

 

Аз съм ранения педал,
аз съм брадатата жена,
момиченцето без кукли,
което поиска да бъде свещеник.

Майката на семейство,
бащата без яйчници,
момченцето с опашките,
най-голямата курва в квартала.

Женската пръдня,
сълзата на мъжкаря,
палача на страха
от космати мишници.

Полата на съпруга,
жената на съпругата ми,
бога на спинозните,
костния мозък на Лорка.

Плача на депортираната душа
без куфарите,
вечната различност,
осъдена на смърт.

Преследваните стъпки,
Огънатата клонка,
гръдта, която пронизват
сочещите пръсти.

Душата на воина,
уморен от битки,
който поиска да е смел,
чувствайки се страхлив.

 

Феминистична епистола

Тя се роди цяла като слънцето
Но се случи така, че светът ѝ заоблачи гласа
и окована на една фалшива красота бе нейната присъда
Да бъде робиня на собственото си съществуване
Едно досие
с жалба и кръвоизлив
ѝ оцвети в лилаво сърцето
Писна й
да живее в свят на кукли
С прегракнал глас
да крещи своята болка на звездите
Защо искате позволение
Искайте го на вашите яйчници
Да не влачат с вас товара
До никъде няма да стигнем
На масата е нужен вашия юмрук
като луната на небето
Ако трябва да убия или да умра ще е в битка
на страната на вещиците
Искам да помисля
Ще ме извиниш
Че в действителност
Не ще да е толкова добър
твоят бог
с тестиси между краката
ако му пречи да признае
че само тя е неговата господарка
Не принцеса, моля, а воин
чиято мисия не е да живее в подчинение.

 

Превод от испански Катя Герова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.