RASSIM®, Мъртво, 2016. Изгоряло моторно масло/петрол върху платно, 100 х 100 см.

 

Зимата е лоша, няма работа по строежите, ама на жената й трябва хуй. Мина лятото, и есента мина, пари нямам (курвите ми ги изпиха), ама още ми се намира хуй-баровец. Живея в Сф при една… не й знам джинса. Лежа в леглото и я гледам как забърква яйца на котлона. Без гащи съм отдолу и родопско одеяло пази Баровеца. Трябва да се яде. Шест яйца, няма друго в къщата, шест яйца и малко сланина. Четири за мен, две за нея и детето (четиригодишно, от мъжа й ли е, не е ли – кой го знае). Оная няма да яде и ще даде на ‘лапето всичко, а то се е разревало, че не ще пак яйца. Ми още по-хубаво, щом и то няма да яде – ще остане повече за мене. Той, малкият не ми пречи много, ама майка му ми лази по нервите с нейното дуднене. Яж, мами, та яж. Въобще не й е на акъла мене да пита четири яйца дали ще ми стигнат. Хуй-баровец й давам да лапа, мама му стара, длъжна е да ме храни.

Опъвам я някой път по три-четири пъти на ден, щото през зимата няма какво друго да се прави. Ама когато ми скимне. Аз казвам кога ще става ебането, разбираш ли, и като кажа – марш детето в кухнята! А майка му… к’во за нея не знам. Височка е за жена, слаба, с дълга рижа коса и мазна – квартирата няма бойлер и не я мие често. Раждала е веднъж, коремът и циците й не са много виснали. Е, става… става горе долу като за без пари, няма с’я да придирям. Живее тука под наем, стая и кухня, и радиатор. Пари намира от някъде за яйца и цигари. Правичката да си кажа, не е като курвите и свирките й не ги бива много, ама пак става. То и без друго трябва да се спи някъде, така и не намерих друго място безплатно, та затова се хванах с тая. Лапа ми чат-пат Баровеца и отзад й го вкарвам, нищо че се дърпа и оплаква… боляло я.

Ей, друга работа са курвите. Класа! Като ти засмучат оная работа, братко, и като им го вкараш чак до сливиците, че и по-навътре… халал да им е конякът, халал да им е уискито и фъстъците – за нищо не те е яд. Не са жени това, а секс-машини. Курвите са за лятото обаче. За курвите трябват пари, затова през зимата от немай къде ръгам сливата и гъза на Мазната коса, а тя ми бърка яйца. Отсреща живее една дърта свиня, четирсе и кусур годишна. Мъжът й подметнал нещо за Баровеца – дали не ми бил златен, че рижата така ме носела на ръце … Не е златен той, платинен е – истински диамант-динамит. Викни по бира, пич, и може да го покажа на жена ти. Да види и тя, завалийката, веднъж в живота си хуй-баровец.

 

***

Вчера небето се изясни и замириса на пролет. Синьо небе – ще тръгвам по строежите. Не ме свърта вече тука, стегна ми се душата цяла зима. Пък и оная нещо се цупи, откакто изяде сериозните шамари. Ще ми вика тя на висок тон, че съм бил изял киселото мляко на малкия! Аз оная вечер цял водопровод поправих, че се беше спукала тръбата в клозета на няк’ви. Бе не ги знам какви са, ама петнайсе лева ми дадоха хората и с Дебелия се напихме. Как да я карам на сутринта махмурлия, без мътеница – айран по купешкому? Още се уригвам на лайна от оня клозет и целия мириша… добре, че намерих кофичката с мляко. Посдърпахме се, ама не я зашлевих много силно… Аз, ако я бях ударил, както веднъж навремето стана с жена ми, щяхме линейка да викаме. А кекавата софийска дрисла се цупи… като да не знае, че хуй-баровец не ебава сърдити кифли.

Намерих къде е скрила парите. Ще ги крие тя от мене!!!… Пет лева и стотинки нек’ви. Цели пет лева – стигат за цигари и обикновени вафли. Пък тая като ревна, че й били последните. Хляб нямала с какво да си купи, малкия нямала с какво да нахрани. И наем трябвало да плаща за два месеца, и ток. Е, всичко с два лева ли ще плати? Аз се чудя какво ще правя, ако циганинът, дето продава цигари без бандерол на пазара си е бил камшиците нанякъде… а тъпата овца ми се мота в краката. Ей, така и не се научи къде й е мястото – как да не я халосаш? За какво са тия сополи?! Че чак и на ръката ми увисна да ме дърпа за парите… Ще се оправи и без моите пет лева, знам, че ще се оправи… Те такива винаги се оправят. Нали гледам как е жена ми с дъщерята. Огън жена си имам на село, братко. На едната заплата е, дето я изкарва в шивашкия цех на гръка. До 400-500 лева на месец стига, че може и малко повече, ако му работи по 12 часа, събота и неделя. Аз горе-долу цялата заплата дето си я е заработила на нея оставям. Добър човек съм – не я закачам за пари. Вземам й само когато се връщам в Сф. Или най-много веднъж в месеца да поръчам да прати 100-200 лева по човек – ако се обади някой роднина или приятел от село, че ще мине насам.

Тръгвам. Байгън ми е от тия ревове. Мамка му как ми се пуши.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.