RASSIM®, #1 Живо и Мъртво. 2018. Холографският код на художника/урина, изгоряло моторно масло/петрол върху платно, 210 х 160 см.

 

Време

Той се върна назад
в крачка бавна,
в захлас,
вперил поглед напред.

Тъй умислен за нещо,
той понечи да тръгне,
ала пак се поспря.

И досадно е много,
тъй да тръгва и спира,
тъй начало и край
във едно да събира.

Сякаш двете са същи,
ала те май не са
или така обичат
да мислят хората
по света.

Но знае ли някой
дали край
в начало може
да се скрие?

Дали с два заека
един куршум
някой може да убие?

И той чу ме и назад се върна
сам истината да открие.

 

Молитва за дъжд

По радиото Георги
молитва поръча
молитва за дъжд,
не молитва за суша.

Излезе навън,
извади си столче
и седна да дремне
като жално отроче.

Заспива и в сън
бесни, буйни морета
с океани се сблъскват
и давят полета.

Градове се потапят,
всичко живо загива.
Всеки писък и плач
в глухота се облива.

Той, уплашен,
плува, плува нагоре,
но водата се сипе
и не мисли да спира.

Отваря уста
за капчица въздух,
но капчица няма
и Георги загива.

Молитва за дъжд
се чува далече,
Георги разсънва,
и що той да види,
сушата там е,
а той удавил се беше.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.