БЛАГОДАРЯ.
Вместо за награди ще говоря за чистите дарове като отстъпени обекти, отказани обекти, примерно света Тереза, сервираща върху поднос отрязаните си собственоръчно гърди, света Лучия – извадените си очи.
Ще говоря за отстъпничеството като тема в дзен коаните – победителят избягва битката, великият пътешественик не напуска дома си и т. н.
Наградите са за нас, но не и даровете, тъй като ако влязат в обмен няма да са чисти дарове.
Даровете са за един несъществуващ голям Друг, който също не влиза в обмен, тъй като ако влезеше, щеще да е само обикновено биващо.
Даровете са поместени в едно недостъпно Друго наслаждение, с което влизаме в досег само чрез сембланси, привидности, прекосяване на фантазията.
Наградите са част от символния обмен, но те внасят и асиметрия, те са с препятствена стойност и стават лесна плячка за меритократската идеология, както я наричат днес.
Даровете – не. Те са радикална негативност, абсолютно контингентното, случайното, което не се нуждае от нас, защото иначе не би било контингентно.
Остава да разберем защо.
Благодаря на портал Култура, на всички присъстващи пожелавам по-добри времена.
Златомир Златанов
списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X
