RASSIM®, Стари картини. Рубенс. Леда и лебеда, 2017 – 1601. От серията Маслена живопис, отработено моторно масло/петрол върху платно, 150 x 190 см.

 

Покрай масата залита
С пача задавил се Григории
Домакинята ридае
На госта си нахал сърдита
Над празна чашка
Плаче
Домакиньо, По-добре гадай на карти
Тръгна си Григории позор и срам
Да му се сърдиш няма смисъл
Пачата ти е от копита
Всеки би се затруднил

Тичат замислени хора
Къде отиват? Защо бързат?
Дамите поклащат гръди
Кавалерите шумят с бради

Захвърлен бях под стола
Бях слаб и глупав
Хладен вятър духаше в комина
И в моя зъб
Да лежа так ми беше неудобно
Бях слаб и глупав
Ако да не бе тъй хладно
Лежал бих тихо на постелка от кожух
Но да се лежи така е много скучно
Бях слаб и глупав.

 

Сложил очила, Семьон Семьонович гледа една хвойна и какво да види:
На хвойната седи мъж и му се заканва с юмрук.

Семьон Семьонович сваля очилата, гледа хвойната
и вижда, че на хвойната няма никой.

Семьон Семьонович слага очилата, гледа хвойната
и отново вижда – на хвойната седи мъж и му се заканва с юмрук.

Семьон Семьонович сваля очилата, гледа хвойната
и вижда, че на хвойната няма никой.

Семьон Семьонович отново слага очилата, гледа хвойната
и отново вижда – на хвойната седи мъж и му се заканва с юмрук.

Семьон Семьонович отказва да повярва на това явление.
смята, че това е оптическа илюзия.

 

Не обичам деца, старци и старици, както и благоразумни възрастни хора.
Харесвам, само млади, яки и пищни жени.
Към останалите представители на човешкия род се отнасям с подозрение.
Винаги съм се интересувал от жени.
Винаги са ме вълнували женските крака, особено над коляното.
Мнозина намират жените за порочни същества. А аз ни най-малко. Дори напротив, намирам ги за много приятни.
Щом казвам, значи е така
Никого не съветвам да спори с мен. Все едно ще загуби, защото печеля всеки спор.
Не ви приляга да се мерите с мен. И по-умни от вас са пробвали. Всички победих. От страни не изглеждам особено речовит, но започна ли няма спиране.
Всичко ми се отдава с лекота. Дори мога да летя.
Но няма да говоря за това, защото никой няма да ми повярва.
Хората се опират на мен, цитират ме, удивляват се на постъпките ми, но не ми плащат за това. Глупави хора! Носете ми повече пари, ще съм много доволен.
Всички ми се чудят. Каквото и да направя, намират го за увдивително. А аз дори не се старая. Получава се от самосебе си.
Чуйте приятели. Не може такова преклонение пред мен. Аз съм същият като вас, само че по-добър.
Имам всички основания да се смятам за велик човек. И аз мисля, че съм велик.

 

Превод от руски Мариян Гоцев

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.