Слав Недев, художник на Брой 38 (януари)

Слан Недев, Space Yogurt 089

 

Списание „Нова социална поезия“, ISSN 2603-543X

 

Броеве
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Здравка Шейретова – Какво е Август?

Калоян Богданов, Хиперрел. Нар

 

Египет

Врабчетата на Египет
лакомо раздробяват
храната от масите,
докато стопаните им
чакат Слънцето да залезе.
Рамадан е.

 

***

Рояк от врабчета
прелитат над главите
на египтяните
и чакат да пренесат
в Рая
душите на болните.
Тук само те не се пазарят.

 

***

Морето кротко
чака Слънцето да залезе
да се разбушува
и нахрани
с това, което ще му донесат
приливите и отливите.
Защо да мисля
за това, което идва?
За мен е ясно,
че там са дъждовете тъмни,
а слънцето ще ляга все по-ниско
и сянката ми ще се удължава,
докато аз самата в сянка се превърна
Защо да мисля
за отминалото време?
Каквото се е случило
било е вече,
оттам пристигна бъдещето мое
и то ще ме замества тук
сред светлината на деня.
Затова съм толкова спокойна.
Но днес, денят ми днес,
за мен е много важен.
Очите ми все още
невидимото виждат
и слънчевите зайчета ловят,
а стъпките ми леки през
пътеки нови бродят,
ръцете ми докосват небесата и стават по-изящни,
устата ми целува други устни
и все по-красива става,
слухът долавя музика, която
никой не е чувал.
Сега съм най-добра в нещо,
което съм разбрала:
животът ни река е,
в която можеш да нагазиш
един единствен път.

 

Какво е Август?

Като топла погача търкаля се слънцето,
докато морският бриз поклаща и поглъща небето.
Изгряват тогава и страсти, и радости,
родени от топлото зрънце,
посято от Бога на лятото. И ето
Август с разголена плът, врява и смях
нахлува властно в очите ни,
заблестели от близост и от любов.
Август е. И още е той – следата в морето
от светещи миди, и от лунния прах,
от пясък и гларус, от шепот и зов.
Кой друг може така да закичва сърцата
със звездни корони и с кръстове жарки,
и да бродира усмивки върху лицата,
със своята щампа, със своята марка?
Август е. Той нищо друго не иска да бъде,
освен да ни люби, докато
любовта у нас се събуди.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Ваня Вълкова – Останки в градинката пред сградата с растерна бяла дреха

Калоян Богданов, Хиперрел. Яйце

 

ОСТАНКИ В ГРАДИНКАТА ПРЕД СГРАДАТА С РАСТЕРНА БЯЛА ДРЕХА
(Пред културен дом на НХК към Лукойл – Нефтохим Бургас)
(поема в три части)

//1 фонтан в градската градина

Черни растерни сенки
пресичат границата на вода-бетон

В тайното пространство на градския фонтан
има забравени форми
от хартия, мазни тревички и отпечатък мъртвото тяло
на птица
излетяла,
преди сянката на сградата да падне върху нея

Студеният мокър мрамор
запазва паметта
от нейната топлина и се нагрява, опасно
Мазни нефтени петна плуват
по равната повърхност на многоцветната вода
Едно мъничко дете, избърсва мръсни ръчички
по предпазните каменни стени

======

фонтана
експлоатира
…………………..
……..

.
точка на напрежение,
преди разпад
на водни молекули с тежко ядро

фонтана
прави
непрестанно уголемяваща се дупка в небето
водата се завръща към равната повърхност
======
отново и отново

Водата се разплисква по лицето на детето,
остават неправилни улей от разкъсан епидермис
Отново и отново

Водата се разлива по цялата градина
Градските птици се организират
в защитна био структурна фасада – водна преграда
и отлитат

Отново и отново

Тишината е разбита, пре-организирана
в множество звукови канали
удря в многоцветна мазна стена
от светложълто до черно.

// 2 нефтени пространства и морски води

В Бургаските крайбрежни пространства
сантинните води изграждат красиви
подвижни водни пана и отровно
блестят
разтваряйки се бавно
Въглеводородна река – вода и въглища
потича бавно, през вените на града
Тече
изпарява и се втечнява
Твърдите останки крият опасност
от градски енболични възли,
изграждат преградни стени,
от:
газообразни въглеводороди
метан
етан
пропан-бутан
бензин
нафта
мазут
парафин
керосин
асфалт

Черното злато отново се събира
и пренарежда
в нови молекули
и шумно се запалва
Разкъсани останките полепват по градското небе

Парчета – звукови вълни
остават на различни места в морската градина
и изграждат фасада от трептене

трептене
трептене
трептене

трептене
трептене

трептене

~ ~ ~
~ ~
~
.

Мирише на богатство и смърт

Отровните газове
излитат
Морските градски птици
не отлитат.

// 3 високи сгради

Сутрин
улиците до бургаската гара и пристанище са тихи
бавно и хаотично летят и се структурират (в ново тяло)
останки от мазни хартии

Един бавно пристъпващ, охранен гларус,
пресича
площада срещу хотел ,,България” – знакова сграда
за българския архитектурен модернизъм от 70-години,
тогава, когато моят бургаски вуйчо беше млад и жив,
наперено и усърдно разговаряше по телефона
и сиво-сините му очи се смесваха с пяната на морето
Отчетно и важно ръководеше
разтоварването на металните корпуси с черно злато
и бавно / тържествено отваряше
врата на кабинета
врата на апартамента
врата на колата

руска кола
руски нефт
руска водка

В добре подредения апартамент на 14-я етаж
Височината е почти измерена за излитане и свободно падане
с делтапланер по бреговете на Бургас,
преди
да дойдат европейските ресурси за мащабно проучване
на екологичното състояние на Бургаския залив,
преди
да погледна, за последен път,
от високият панелен блок в квартал ,,Лазур”,
от страшния балкон,
Близо до морската градина с изглед,
към бургаските солници и нефтено-мазни-пристанищни лагуни,
преди
за затворя, за последен път
секцията имитираща дърво,
соц производство – един тип дизайн и един размер
в която винаги имаше
уиски, скъпи шоколадови бонбони и руска водка
А вратата на секцията беше с плавен, автоматичен механизъм
тиха и бавна
и аз се чувствах странно и приятно, че моят вуйчо има:
шоколадови бонбони, coca-cola, модерна кухня и уиски
и голям балкон с изглед към морето и солните пространства с черна кал

Сега, намазана с черна кал погледнах към високият градския силует
Изглед от солниците една трептяща черта
графична градска линия –
–––––––_____=IIIII––-=-III–––––––I-II––––
сив силует и мирис на сол
и високите блокове до морската градина
без да мога да вляза в апартамента на 14-я етаж

Танкерите с петрол, внос от Русия, продължават да пристигат
и след смъртта на моя вуйчо
до 2024 година в единствената страна от ЕС, България

ЛУКОИЛ Нефтохим Бургас продължава да работи
най-голямата рафинерия на Балканския полуостров
Продължава да оцветява и отравя брега
Продължава да разнася мирис на смърт и пари
Продължава да държи монопола на зависимостта

Градът е обновен
Пристанището е обновено
Птиците са обновени – деца на други птици
по-приспособени към градската отпадъчна хранилка
по-неприсобими към рисковете на свободата

Ходят, не летят

Гларусите, важно обикалят градинката
пред обновената растерна фасада
покрила масивната кутия на ,,Културен дом на нефтохимика“
или казано по-въздушно и сложно – на новата динамизирана структура ,
разпределяща въздуха в подредената градинка
Красотата на растерни сенки от бяла фасетирана обвивка
обгръща масивната тежката кутия – сграда и я прави лека,
разпределя силовите линии на околното градско пространство
изчертава нови траектории на движение
на птици, хора, машини

Растерната лекота ме прави лека.
преди слънцето да из чертае черна сенки
и аз да си тръгна от Бургас

Два охранени гларуса, шест врабчета и две лениви котки
не ме забелязаха, че си тръгвам.

Огромният билборд с екологични прояви
падна върху сивият паваж и се натроши
Останките му се смесиха с минаващите и с
двата охранени гларуса, шестте хвъркащи врабчета и двете лениви котки
Вълните на прибоя продължиха да изграждат звукови вълни
Нефтената рафинерия продължи да работи.

14 октомври 2022

 

НЕЕДНОРОДЕН МОБИЛЕН ЕКИП – ПАРКОВА ЧИСТОТА – ОРАНЖЕВ КОД

Един среден на възраст мъж,
в полет /////////////////////// –– >
с вид на интелектуалец с добре прилепнали очила
по слабото русоляво немско лице,
притиснато от черни специални очила
за дълбокосърцеведско виждане
държи здраво метална вила

Един млад
////маркетингово-възрожденски иконичен////
мъж-момче, с добре поддържана брада
изпаднал от билборд на Andrews Fashion studio
носи небрежно разтворен чувал
за събиране на есенни листа
и продължава да пристъпва в кръг

Една уморена жена
със сивкаво кафява твърда кожа и неясна възраст,
но с красиви безсмислени, тъжни очи и индийски черти,
прибрала остро-чупливата коса
приглажда непрестанно падналите изоставени къдрици
и нестарателно прибира паднали есенни листа
;-::-‘+_“‘:;;;;;,,–_*-#–,+++/,:“– – – – “ * * + :–- -=` ` _
а те са много

Обедното време притиска
и изтрива от интерфейса на града
малкият нееднороден – модул-екип по градска чистота –
и го разплиска на струи скука
от градска градинка, пред 4-то МВР

I

Един стегнат мускулест полицай
в неформални дрехи
бързо премина по алеята
с натрошени илюзии-скрити в плочки
и влезе през затворената врата

Една млада, твърде слаба полицайка
в много елегантна тъмносиня униформа
отвори малко огледало и си напудри носа,
прекъсвайки бавните струи пот,
докато говореше по мобилният телефон

I

Тишината се натроши от тракането
на птиците от клона на дървото,
прораснало във вътрешността на сградата –
посредствен образец от
модерната българска архитектура, след 56 година.

Вятърът размести
клоните на дървото
и няколко мазни и мръсни хартийки се интегрираха там.

12 август 2022

Ваня Вълкова от ръкописа ,,КОДОВЕ В ГРАДА“

 

ПОЛИАРОМАТНА ВЪЛНА

/- градска тъкан 1

В автобусът е пълно,
прозорците са отворени
и миризмата от телесни секрети се смесва
с втечнените ароматни пари на цеха за маслодайни парфюмени култури:
розови цветолистчета, лавандула, мента, салвия, ехинацея, хизоп, маточина, чай
ароматните пари се превръщат в капки омайваща течност

Неравномерните трептения
на сърдечният мускул се превръщат в емоционални цветни пространства на:
мигновени желания, дълготрайни мечти, еротични невронни сигнали, визуални представи, не изговорени любовни и омразни думи изграждащи нови и нови светове, отвън
стените на металния корпус на автобуса
I
Отвън е града
I
Стени от силно несинхронизирани цветни-разпаднaти
панелни пространства на:
самота и телесна отдалеченост,
pop-art цветна tv пре-псевдо-значителност-нереалност,
задушевна миризма на кухня
и изморени крака
и киселинни подмишници
и остра миризма на белтъци:
вкиснато прясно мляко, в забравена чаша за чай;
захабен чаршаф на едри цветя с петна от сперма; скъпоструващо синьо сирене, оставено на непочистена маса;
нощно-сутрешни полюции и нищожни
белтъци – уикипедия
Основният компонент на всички белтъци са аминокиселини, подредени последователно в дълги полипептидни вериги.
А
Белтъците са молекули много чувствителни към факторите на заобикалящата ги среда. На тяхната функция и структура могат да повлияят множество фактори като например промяна в pH на средата, температурата, налягането, концентрацията на определени вещества (тежки метали, детергенти и други), йонизиращи лъчения.
И
с телефон в ръка – емоционалния отклик е засечен,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,въпреки
сивите панелни или тухлени, санирани или не, стени
емоционална виртуална връзка, думите са повече от времето,
онлайн – – – – – нищо друго и времето спира,
без миризма.

/- градска тъкан 2

Метро влака има гладки седалки, без
емоционални пукнатини и множество миризми
Съседното пластмасово пространство
е непозната и интересна планетарна система, която отпечатвам в
мозъчните плаки и изграждам нови, непознати връзки
.-…- #–#-#!==–-/-/-/-/-/–-…_–(=_–– .–.-..p.!//_0_=+€::===–
=
Визуално-ментална красота
Една сравнително млада жена с жълто-млечно-бяла кожа и много здрави ръце удържащи почти във въздуха кресливо дете;
Почти невъзможно издуто дебело, миловидно момиче-тийнейджър, опитващо се да си сложи
черна драматично-забавна диадема-кордела с котешки уши и да бъде дете, автозаснемащо се, докато се откаже и усмихвайки се обясни, че реално пуши и вдишва цигареният дим и така иска да рисува въздушни картини – размествайки въздушните струи;
Много слаба жена с неопределима възраст и пергаментова матова кожа и лилав език от който излизат тънки цветни ароматни нотки на евтини бонбони-лавандула;
Брутално-омайно пищна разливаща се екзотична млада жена, плътно прилепнала към светло рижав млад, небългарски мъж, много късо подстригван и загледан в скучните рекламни табла в метрото

И аз, неотклонно вгледана и записваща всичко
върху невронна мрежа с препрограмирани клъстъри от клетки в моя мозък
– потрепвам леко крак
– дясното ми око се завърта
– дясната ми ръка докосва невидимото преградно тъч скрин стъкло, пренареждам структури от диоди и изграждам нови информационни визуални облачни реалии
Мотрисата спря.

21- 22 август 2022

От ръкописа за бъдещата книга ,,КОДОВЕ В ГРАДА“, концептуално продължение на книгите ,,URBAN PERFUME“, 2020 и ,,Градът като знак“, 2019

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Алехандра Писарник – Изложба на Гоя

Калоян Богданов, Портрет на художник 10

 

ANTES

Bosque musical
los pájaros dibujaban en mis ojos
pequeñas jaulas

ПРЕДИ

Музикална гора
птиците рисуват върху очите ми
малки клетки

 

LA CARENCIA

Yo no sé de pájaros,
no conozco la historia del fuego.
Pero creo que mi soledad
debería tener alas.

ЛИПСАТА

Аз не разбирам от птици,
не познавам историята за огъня.
Но смятам – самотата ми
би трябвало да има криле.

 

TIEMPO

Yo no sé de la infancia
más que un miedo luminoso
y una mano que me arrastra
a mi otra orilla.
Mi infancia y su perfume
a pájaro acariciado.

ВРЕМЕ

Аз друго не знам от детството
освен яркия страх
и ръка, влачеща ме
до другия ми бряг.
Детството ми и парфюмът му
на погалена птица.

 

ÁRBOL DE DIANA

14

El poema que no digo,
el que no merezco.
Miedo de ser dos
camino del espejo:
alguien en mí dormido
me come y me bebe.

ДЪРВОТО НА ДИАНА

14

Стихотворението, което не изричам,
онова, което не заслужавам.
Страх да бъдем двама
по пътя на огледалото –
някой сънен в мен
ме изяжда и ме изпива.

25
(exposición de Goya)

Un agujero en la noche
súbitamente invadido por un ángel

25
(изложба на Гоя)

Дупка в нощта
внезапно обсадена от ангел

 

Превод от испански Марко Видал

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Леонардо Херман – Време на пладнето

Калоян Богданов, Хиперрел. Цигара

 

Има едно време във времето
в което всичко спира
където птиците
повисват
в едно небе
което им тежи
и ги смазва
където клоните
са странни жилки
на каещата се душа на дърветата
които се превиват от безкрайна и смълчана болка.
Има едно бавно прокапване нагоре
на росата
извираща от листата
време в което мравките разрушават с крясъците си
крехките стени на забравата
и щурците са
само реквием
за детството спящо
в следобеда.

 

Превод от испански Владимир Сабоурин

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Илиян Семов – Вицове за Градската Десница

Калоян Богданов, Портрет на художник 16

 

Преди едни избори Градската Десница написала на едно плакатче „Купуването и продаването на гласове е престъпление“, забола плакатчето на една пръчка и излязла на площада. По някое време отдалеч се чуло, как се приближава един вехтошар – „стаари вещи купуууваам, купуувам продаавам…“ припявал търговецът, а ехото, отблъснато от високомерните фасади на емблематичния квартал припявало „…купуваам… продаваам..“

Вехтошарят, поизморен да носи преметнатия на гърба му чувал, се спрял, за да си поеме дъх. Като видял Градската Десница, решил да я доближи, за да може да прочете плакатчето и, понеже още не бил се сетил, че вече му трябват очила. Неподготвена за подобно „сближаване“, а и подвластна на защитния си инстинкт на участник в предизборно съревнование, Десницата за момент взела човека за провокатор, изпратен от политически опонент и размахвайки пръчката заела отбранителна позиция. Вехтошарят се уплашил и изпуснал чувала, а отвътре се изтърколило СДС.

След като осъзнала грешката си, Градската Десница се засрамила и изпаднала в темпоререн катарзисен ступор, а като се посъвзела взела фулмастера и написала на гърба на плакатчето: „Купуването и продаването на гласове е престъпление, купуването и продаването на СДС е наказание“.

 

Веднъж Градската Десница попитала Flavor Flav oт Public Enemy, мисли ли той, че чалгата е обществен враг номер 1 в България, а Flav й рекъл:

– Ай дон’т ноу, но пък не е ли общество, което рекрутира рапъри в елитни гимназии враг само на себе си?

 

мобилизациязасъхранениеисвободнаманифестациянабалканскакултурнанация

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Проза
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Иво Марков – Съботни модуси на истината

Калоян Богданов, Хиперрел. Банан

 

Думите остаряват като хората и губят смисли по своя път. Намерих под дъжда един отдавна забравен-ἰδιώτης (idiōtēs)-човек, встрани от публичния живот, извън обществото. Едно момиче, скрило се на сушина под козирката на стара къща, ме видя да прибирам смисъла в джоба си, докато се преобуваше със сухи чорапи. На някакъв непознат език усмивката ѝ ми прошепна, че няма да ме издаде. Ще задържа идиота за себе си.

 

Икономически подем в малкия град, ново погребално бюро до нов бюти салон, мъртвите в жестока конкуренция по красота с живите,

а отпред две млади момичета скучно пушат цигари, докато некролозите налепени по автобусните спирки очакват веселите лица от предизборните плакати.

 

Съботни модуси на истината.

Истината може да е скрита. Човек да не я знае, един вид да бъде лишен от нея. Но истината може да бъде прекалено употребена, до степен да се постигне същия ефект. Например, истинният факт, че в България има корупция, може до такава степен да се обезсмисли от всекидневното му политическо повторение. Сигурно няма политик у нас, който да каже, че политическата класа не е корумпирана (разбира се почти винаги корупцията се среща главно у политическите опоненти). Ето това е истина, която губи от силата си чрез ехото на нейното повторение. Подобно „преизползване“ на истината не предизивква впечатление и съществуването ѝ се приравнява на нейната липса.

Думата, която древните гърци са употребявали за истина „алетея“ (ἀλήθεια), бихме могли да тълкуваме етимологически като раз-криване, от-криване на скритото. Логическата система на Аристотел, която за повече от две хилядолетия доминира западната мисъл също не остава безучастна към проблема за истината със своите : 1) закон за непротиворечието (principium contradictionis)-две противоречащи си взаимно изказвания не могат да бъдат едновременно истинни; 2) закон за изключеното трето (tertium non datur)-две противоречащи си изказвания не могат да бъдат едновременно неистинни; този закон е свързан с основния постулат на класическата логика, наречен принцип за двузначност: “Всяко изказване е истинно или неистинно.”

Известно е, обаче, друго древно разбиране за истината, което влиза в разрез с логиката, а именно, че истина може да бъде само такова твърдение, чието противоположно е отново истина.

По-късно става популярно латинското понятие „веритас“ (veritas), с прото-индо-европейския си корен „wērə-o-„(веръ), означаващ буквално истина, достигнало впоследствие и до славянските езици като вяра. В този смисъл някои теолози схващат вярата като друг вид истина, за която не трябват доказателства.

Коренът на българската дума „истина“ също може да се проследи до латинското est или буквално преведено „то е”. Истината е това, което в действителност Е, което реално Е и съществува.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Проза
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Петър Пейчев-Щурмана – Пусни ме да отплувам като

Калоян Богданов, Вода 1

 

Пред Телемската обител

“Пиши и ако днес не си открит
ти утре ще дочакаш свойта слава.“
метр Юг Слалел
метр ес ар Франсоа Рабле – за краткост ФР
Клет Съчинител – за краткост КС
ФР: Защо си тук – провиснал задник, никога ненапълнил копчалък? Къде са ти чорапите от рози съчинени, шапката
тосканска от черно кадифе? Накъде дъртако?
КС: Но по дух съм
вечно млад!
ФР: Чух – имате огледалца и гадаете във тях по образите свои, Вий сигурно безкнижни сте
КС: Безкнижен съм, Но имам телефон!
ФР: И по дух си
вечно млад?
Един съвет – чети – с „De modo cacandi“ започни, със „Кюлоти за разстроени меланхолици“ продължи и със „Девствени преструвки“ завърши.
КС: И ще бъда
вечно млад?
ФР: остани на кораба сухаре морски – филийо прегоряла
ненапоена с миризмата на гозба вкусна – при плъховете
корабни остани…
КС: И ще остана
вечно млад?
ФР: Пергамент не си – и папирус – даже нескопосно изписана хартия – незаплатена със звъна на сребърни монети върху
мраморен тезгях – не си ли ръкавицата стоманена скрита под невинната кадифена белота…
КС: И ще бъда
вечно млад?
ФР: Поне не ще получиш думи ледени, безплътни, безнадежни
в замяна на сърцето ти захвърлено във пустошта – и ще се запиташ – за чий ти е да бъдеш
вечно млад?
посветено на метр ез ар Франсоа Рабле, неговия тълкувател Бахтин и вечните пантагрюелисти

 

сяка нощ те докосвам
под ухото –
долавям неравното трептене и
се правя на заспал когато
докосваш

 

Пусни ме да отплувам като
лодката хартиена с размити думи
за любов или като шапка слънчева
със платно триъгълно със думи
напечатани които никой
не ще да прочете – ще доплуват
до сърцето ти като риби светли
не ги плаши – те са само между
нас

 

Не сънуваш ти красиво
аз също –
сивите панелни стаи размножени
изпълнени и опустели от
бившите ни стъпки, погледи, дихания
книжен прах, спомени за кучетата
мъртви, а и котки закопани
под подивелите цветя, лози
дървета – засенчват анфилада
от повтарящи се стаи – те стигат
до деня пренесъл самотата ни
във Люлин

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Милена Бакалова – Дъщеря му

Калоян Богданов, Хиперрел. Яйце

 

Ето каква станах
Когато порастнах
Аморфна мъка,
Но на топка
Не съм способна вече
На малки, Закачливи смърти
Мога да умра само физически

 

Дъщеря му е
Манипулация
А погребението
Фейк
Понякога
Дано да е истина
Понякога
Дано му е тъжно

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Марко Видал – Узбекска тетрадка II (Пустиня, провинция и манталитет)

Калоян Богданов, Хиперрел. Нар

 

Сред пустинята

Електронната музика взривяваща представата им за нормалното
в една държава където всичко забавно е смятано за грешно
в най-освободителния момент от живота ми
когато пред полицаите и местните селяндури
те хванах много силно за ръката
и се затичах, докато виках
х
а
р
а
м

 

Булоқбоши

Млади гърбави и забулени жени
товарят кофи с вода
Други мият старите си съдове
Течаща вода у никого няма
Фонтанът по пътя или по-добре казано
Маркучът е
Отправна точка за
Всички страдания

 

Узбекска приказка I

Искам да запиша магистратура в чужбина
ми каза веднъж една добра студентка
втория семестър я нямаше
бяха я омъжили за първия срещнат

 

Жените не ходят по мъжки проститутки
ми каза веднъж моя хазяин
докато пиехме чой
в квартирата ми в Ташкент
Те могат да живеят без секс
не са като нас
ние имаме първичен инстинкт
за това ходим по курви
а след това отиваме да четем намаз* в джамията
и ни олеква съвестта

*Мохамеданска молитва, която се прави по пет пъти на ден в определено време.

 

Ако баща ми разбере ще ме убие
Ми каза веднъж Уктам
Скоро ще ме женят
Ще се постарая да бъда поне
Бисексуален

 

Диалог с лицемерен (или просто еблив) мюсюлманин

– Какво ако една жена реши да се чука преди сватбата
– Ами тя си е курва
– А какво пък ако един мъж реши да се чука преди сватбата
– Ами той си е мъж

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138