RASSIM®, Корекции 2, 2002. Две паралелни видео прожекции, 17 мин. Фотография: Жан Люк-Крамат

 

#1 Будител по неволя оттук

Обръщението на народния писател към нацията и народа му е задължително на всеки национален празник. Днес е национален празник. Имаме обръщение.

Денят на будителите по необходимост е ден на народния писател. На този ден държавата, чиято функция е народният писател, почита в негово лице нямащите нищо общо с нея.

Този Ден на будителите обаче е по-особен за народния писател. Правителството, което го излъчи като народен писател, необратимо е навлязло де факто в период на междуцарствие. Оглеждането на народния писател за новата власт, която да продължи да го прави народен писател, е започнало.

Досегашната власт, лауреат на чийто орден е народният писател, започна да харчи социално. Народният писател също видимо почва да се пали и харчи за унижените и оскърбените, заставайки плътно на страната на слабите при липсата на яснота кой е следващият силен, имащ занапред да осигурява статута му на народен писател.

Денят на будителите 2020 е специален и защото народният писател има да промотира новия си роман. Денят на будителите 2020 някак естествено е поредният ден на пиара на романа на народния писател.

Най-особен е този Ден на будителите обаче защото будителят в лицето на народния писател принудително е у дома. В неговия случай пандемията – невидимата му пандемия – касае грантовете, държали го в последните особено тлъсти години за дълги периоди там, където не е тук.

Народният писател будител по неволя се обръща на този много специален Ден на будителите към народа си оттук.

 

#2 Фарс на фарса

След като числата на заразените тръгнаха нагоре, отново е на дневен ред пандемичният пиар. Покрилата се временно главна мутра поднови даренията за болници, мълчащият за протестите народен писател – пиара на новия си роман, издаден на гребена на първата вълна на вируса.

В това има несъмнена политикономическа логика. Вирусът доведе до по-нататъшно скокообразно отваряне на ножицата между богати и бедни и със сигурност ще продължи да я разкрачва. Изпробваният през миналата пролет пандемичен пиар явно става рутинен.

Ако всяко историческо събитие се случва два пъти – първият път като трагедия, вторият като фарс – то употребата на втората вълна на пандемията предстои да е фарс на фарса.

Всеки път се питам толкова ли са невзискателни бедните дори към дължимите им хляб и зрелища.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.