Смъртта е jet set Майстор от провинцията

Калоян Богданов, Untitled 15

 

Един писател, за чието име не искам да си спомня, майстор на жанра In Memoriam за по-добрите от него, преди десетина години написа след смъртта на поета Мария Вирхов за нея като за своя градска. По-късно я издаде под семейно прикритие, придавайки на голото сладострастие на надживелия в пробива си чак до вилната зона на недостижимата софийска буржоазия на 20-те (на миналия век) литературноисторически, всъщност банаджийски статут.

Алек Попов не е Мария Вирхов, но писателят, междувременно членкор и световен, е от все същото място, за което не искам си спомням, съизмерващ успеха на надживяването на несъизмеримо или просто значително по-добрите с престижността на настоящите си локации. При Мария това беше просто София, при софиянецът Попов вече е светът, значително по-голям от този на покойния.

Все същия се сбогува със значително по-добрия от него (и членкор вече от десетина години), умеещ да разказва добре разказани истории и нямащ нужда от постмодерни алибита, когато пише романи. Все същия от вечната небесна провинция, за чието име не искам да си спомня, се обръща към Попов като към браточката си от българския литературен jet set.

Смъртта е Майстор от провинцията.

Владимир Сабоурин

 

списание „Нова социална поезия“, март 2024, ISSN 2603-543X

 

Манифестът
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Владимир Сабоурин – Пътят на подправката

 

 

Изпълва с благоговение и упование да видиш как идиосинкразен творец, тръгнал от камерни жанрово и бюджетно произведения, стига до тотален холивудски блокбъстър, без на йота да е отстъпил и изменил на вярата на младостта си. С благоговение, защото критическата маса едновременни възприематели създава неопровержимата съборност, иманентна на големите творби. С упование, защото демонстрира по геометричен начин, че не всичко се свежда до генното инженерство – академично, народопсихологическо, политикономическо – с парите и легендите на данъкоплатците.

Тук говоря конкретно за пътя на френско-канадския режисьор Дени Вилньов от Политехниката (2009) или Враг (2013), за да вземем два ранни примера, до Дюн (2021, 2024). Попаднах на Вилньов в един предишен живот, когато всяка вечер гледахме филм с жена ми и така случайно попаднахме на Враг. По-късно вече сам се върнах след първия Дюн още по-назад към Политехниката и Изпепелени (2010). Те не ме грабнаха за разлика от Враг, който си остана моя филм и като разведен, и като вдовец. В същата категория – в подкатегорията й „само мой филм“ – попадна и Блейд Рънър 2049 (2017), жените, които познавам, не обичат научна фантастика.

С други думи, при Вилньов определено не се кълна във всеки негов филм, което обичам иначе да правя при любимите си режисьори. Всичко е лично и поотделно за всеки отделно взет филм. Нещо повече: не харесвам Първи контакт (2016), първия му опит в научнофантастическия жанр. Т.е. не мога да изведа чувството си за удоволствие и неудоволствие до чисто естетически и киномански критерии, тъкмо това обаче ме изпълва при филмите му, които харесвам, с благодарността на усещането, че определена творба е направена лично за мен. Флобер е написал за мен Възпитание на чувствата, Вилньов е направил за мен Враг и Блейд Рънър 2049. Ако трябва все пак да идентифицирам личното и поотделното естетически и жанрово, както Враг, така и Блейд Рънър 2049 са вариации на неоноара. Но това са неоноари от Вилньов за Сабоурин.

Това не би трябвало да може да се каже за Дюн, защото е епос. И като казвам епос, имам предвид не толкова жанра, колкото преди всичко визуалното предаване на една галактическа крито-микенска Гърция в първа част – и на митологичния цикъл за Атридите във втората с характерното обикновено за прокълнатите родове фатално преплитане на кръвни линии и типичната за старогръцките прокълнати родове изобретателност в престъпването на мярата и отговарящата му изобретателност в наказанията. Нищо лично, казва истинският епос, just destiny. Същевременно мога да свидетелствам, че веднъж чух Гласа в цялата му потресаваща и изкупителна изкрещяност и тътен от недрата, и той беше гласът на Майките, както е във вселената на Дюн.

Визуално и пластично грандиозната епичност на Дюн е съставена от дълбинно идиосинкразни метафори, водещи началото си от ранното творчество на Вилньов. Пустинята и местните жители на Аракис са от ливанската гражданска война в Изпепелени, зазвучаваща във втората част като войната между Хамас и Израел. Пустинните бури в южното полукълбо на планетата произхождат, от друга страна, антитетично-оксиморонно от натрапчивия снеговалеж и орнаментите на снежната пустош в зимните канадски екстериори и интериори на Политехниката. От този непретенциозен черно-бял филм, квазидокументалистки разказващ историята на т.нар. Монреалска касапница от 1989, е племенникът психопат на барон Владимир Харконен, удивително напомнящ по лице на актьора, изпълнявал петнайсет години по-рано ролята на историческия масов убиец от Политехниката, избелен в Дюн до степен да се слее с ландшафта на снежната пустош, от която е дошъл като метафорична реминисценция. Кланицата на момичетата в Дом Харконен е както от Политехниката, в който Марк Лепин застрелва 14 млади жени, така и от Блейд Рънър 2049, където току-що произведен биоробот е намушкан със скалпел от създателя си, недоволен (намушкването като зачертаване), че прототипът не може да се възпроизвежда чрез забременяване. Че майката на Пол Атреидски се оказва дъщеря на барон Владимир Харконен, е двойнически мотив от Враг.

Това са само откъслечни отсечки от дългия път на психотропното вещество, уместно наречено „подправка“ – великите географски открития, възведени във вселенски мащаб – от пустинната планета на творчеството, където се добива, до крайния потребител на Дюн. Маркионско-гностическата месианска фигура Lisan al-Gaib, Глас-от-Външния-Свят е идещият по този път, да се свети името му.

 

списание „Нова социална поезия“, март 2024, ISSN 2603-543X

 

visual arts
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Никола Галчев – Метасексуална афектация

Калоян Богданов

 

Il faut imaginer Sisyphe heureux.
Albert Camus

● ○ ○

веднъж през месец август – годишния следобед –
когато токът беше спрял
и вкъщи беше по-горещо
отколкото отвън
лишен от опция да слушам с часове в Ютюб албумите на Опет
I took off all my clothes and started reading some collection by a famous poet
обаче все едно погълнал веронал
заспах и засънувах нещо
най-сладкия от всички видове вид сън
довеждащия до изхвърляне на сперматозоиди сън

○ ● ○

При все че съм присъствал на своето раждане, не бих могъл да бъда сигурен, че се е състояло именно през двадесет и осмия следобед на последния типично летен месец на годината, което ще рече през август, и ведно с това – в средата на финалното десетилетие на двадесет и петото столетие от раждането на Левкип………..Вярно е, че никога не съм сглупявал да бръкна в контакта, но за сметка на това са ме запи-твали десетки пъти да не би пък случайно да съм. Откакто открих гребена, не се е случвало себеподобен да се поинтересува дали токът ми е правил фризура………..Та-ка и не успях да дочета дори един от нейните, по мое мнение, прехвалени романи, които, впрочем, с удоволствие съзирам по кашоните за намалени стоки из софийс-ките книжарници, но пък подложих две от сетивата си на филма Часовете три пъ-ти………..Макар че винаги съм имал опцията да продавам своите излишни книги, никога не съм го правил – предпочитам да съм част от малцинството на дарители-те/подарителите………..Притежател съм на мъничък албум, съдържащ фотографии от моето детство, но не и от моето юношество………..Няма лъжа, няма измама – харес-вам и употребявам всекидневно Ютюб………..Неотдавна ми направи впечатление, че Опет – името на популярна метъл група, на чиято музика се кефeх през годините на моето непълнолетие (и даже след това) – напомня думата поет, но с преобърната начална сричка………..I find the human body more appealing, draped in clothes, than when exposed in its natural state………..From my personal standpoint, assembling a collection of material possessions is but a way one copes with existence………..За първи път научих що е веронал от текст за самоубийството на Пеньо Пенев, който ми въздейства до такава степен, че ме вдъхнови да съчиня стихотворение, чието име, намеря ли за нужно да му сложа име, би било Човекът е човек тогава, когато е на път! – разбира се, цитат от именита Пеньо-Пенева творба…

 

Шест току изпити опаковки
                                     веронал
                                     Ревналo
                                     ли би за мен отечеството ми

Отрязало ли би косите си
кога научи че Смърта
аз волно призовал съм в своя дом
Кога научи че Смъртът
свалил е още неизносено
телесното ми облекло
избавяйки от теснотата му
същественото мое аз

Навярно
ще има
тъгуващи

Навярно
ще има
нехаещи

Но има
ли всъщност
значение

Направих
каквото
направих

и вече
пътувам
към други

лишени
от хора
планети

където
пиян си
блажено

при все че
на дело
си трезвен

 

Създал съм колосален брой стихотворения, които смятам за успешни, но несъгла-сувани с реалността………..Единствената прокреационна практика, която бих под-крепял, е онази, вършена в пределите на противозачатъчната територия на мокрия сън. Най-различни видове жени са правили чурчето ми чурчище и доволна част от тези разнодивни чуркоповдигателки нееднократно съм осеменявал със сперматозои-ди от напълно онирическо, за радост, естество, но все пак най-любимият ми вид же-на е онзи вид, от който съм се удивлявал и се удивлявам до достигане на своеоб-разна метасексуална афектация, видът жена, от който през една карантинирана про-хладноюлска нощ се вдъхнових и породих стихотворението Жрица на Добрия Смърт:
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Възхищавам се от съвършената изпосталялост на снагата ти | Възхищавам се от съ-вършената неженственост на стана ти | Възхищавам ти се аскетична мършо | Въз-хищавам се от твойте никакви бедра | от твойте никакви гърди и задник | от депре-сиите на страните ти | Възхищавам ти се аскетична мършо | Възхищавам се от еже-дневния ти отказ от закуска | от ежедневния ти отказ от обяд | от ежедневния ти отказ от вечеря | от ежедневното отсъствие на продоволствиe | из празната стома-хова шушулка | в извънредно хлътналия ти корем | Възхищавам ти се аскетична мър-шо | Възхищавам се от вътрешната чистота на тънкото | от вътрешната чистота и на дебелото | черво на повече нехраносмилащата ти храносмилателна система | Ти си аскетична мършо | ти си само образецът за прекрасно | за достойно | и за заслужа-ващо възхвала същество | Ти и твойто безразличие към тъй наречените сладости и радости на тоя прекомерно надценен живот | Ти и твойта доброволна невъзможност да създаваш поколение | Ти и твойта доброволна невъзможност да захвърляш из житейския свинарник | брой след брой обречени да оскотяват в собствената си човешка плът души | Ти и галатеената белота на кожата ти | Ти сред всички червен-далести и тъповати полифеми | на нашето фекално битие ––––––––––––––––

 

○ ○ ●

Случвало ми се е, случва ми се и ще ми се случва да открадна книга,
но блажената възможност за несъществуване на неродено хомосапиенсче –
никога.
|
Струва ми се, че вселената не се е появила и не ще изчезне,
че е съществувала в несметни форми и ще продължи да съществува,
реализирайки безспирни пермутации.
|
Има дни, в които мисълта, че няма смисъл да си взема душ, безмилостно ми покосява хигиенната дееспособност, но при все това успявам винаги да се опомня и, макар че знам, че пак ще се изцапам, да отмия мръсотията от тялото си.

 

списание „Нова социална поезия“, март 2024, ISSN 2603-543X

 

Поезия
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138