Лангстън Хюз – Нека Америка да бъде отново Америка

Нека Америка да бъде отново Америка
Нека да бъде мечтата която беше.
Нека да е пионерът в прерията
Търсещ дом и свобода.
(Америка никога не беше Америка към мен)
Нека Америка да бъде мечтата на мечтателите –
Нека да бъде онази велика силна страна на любов
Където ни крале заговорничат, ни тирани лъжат
Или човек е стъпкван от друг.
(Тя никога не беше Америка към мен.)
О, нека моята земя да бъде земя на Свободата
Без корони и венци от патриотичен фалш
Където шансът е истински, животът е свободен
И вдишваме Равенство
(За мен никога нямаше равенство
Нито свобода в “родината на свободните”)
Кой си ти, недоволстващ в тъмнината?
Кой си ти, спускащ върху звездите завесата?
Аз съм беден, бял, излъган и разбит,
Аз съм негърът носещ на робството белегът.
Аз съм червенокожия изгонен от земята ми
Аз съм имигрантът уловен за надеждата търсещ –
И намирам същия стар тъп план
На кучешки живот, на силния слабия мачкащ.
Аз съм младия, пълен със сила и надежда,
Заплетен в безкрайната древна верига
На печалба, сила, на „грабѝ земята!“
На „грабѝ златото!“ Грабѝ за да си доволен!
На „Карай ги да работят!“ „Вземи парите!“
На притежаване на всичко за собствената алчност!
Аз съм фермера, закован за земята.
Аз съм работника продаден на машината.
Аз съм негърът, слуга на всички вас.
Аз съм народът, смирен, гладен, лош –
Гладен и днес, въпреки мечтата.
Бит и днес – О, Пионери!
Аз съм онзи, който никога не мина напред,
Най-низшия работник изтъргуван през годините.
И все пак, аз съм онзи който мечтаеше простички мечти
В Стария Свят все още слуга на крале,
С мечта толкова силна, истинска, смела,
Който дори и със силата си пее
Във всяка тухла и камък, във всяка преобърната бразда
Която е направила Америка това което е
О, аз съм онзи, който преплува морета
В търсене на заветен дом –
Аз съм онзи, който тръгна от тъмния Ирландски бряг
От равнините на Полша, от зелените английски ливади
И откъснат от Черна Африка пристигнах
За да построя “земята на свободните”
Свободните?
Казахте свободните? Не мен?
Едва ли е за мен? За милионите на помощи?
Милионите посечени, когато сме на стачка?
Милионите не получаващи нищо за труда си?
За всичките мечти, които измечтахме
И всичките песни, които изпяхме
И всичките надежди, които опазихме
И всичките флагове, които окачихме,
Милионите с празни ръце сега–
Освен една почти мъртва мечта.
О, нека Америка бъде Америка отново–
Страната която все още не е била
А все пак трябва е – страната, където всеки е свободен.
Земята която е моя – на бедния, на индианеца, на негъра, на МЕН
Който издигна Америка
Чиято пот и кръв, чиято вяра и тъга,
Чиито ръце в леярната, чието рало в дъжда,
Трябва да възвърнат нашата мечта.
Наричайте ме с грозни имена
Стоманата на свободата няма ръжда.
Заради тези, които живеят на други на гърба,
Нека завземем отново земята,
Америка!
О, да,
Отново казвам ясно,
Америка никога не беше Америка към мен,
И вричам се сега –
Америка ще бъде!
От разрухата и развалините на нашата гангстерска смърт,
От насилие и гнилоч на подкупи, измама и лъжи,
Ние, народът, трябва да изкупим
Страната, мините, горите, реките
Планините и безкрайните равнини –
Цялата зелена и прекрасна земя –
И да направим Америка отново!

1935

Превод от английска Бистра Желева

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X