RASSIM®, Гимнастичен салон, 2002. От серията GYM, акрил върху платно, 130 х 150 см

 

***

Аз съм празна черупка.
Човек без отличителни черти,
раздадох на части
това, което съм
на други души.
Човек без сянка,
търсещ своята душа.
Какво съм аз?
Будала.
Аз съм празна черупка.
Човек без отличителни черти,
раздадох на части
това, което съм
на други души.
Човек без сянка,
търсещ своята душа.
Какво съм аз?
Будала.
Пак сняг покрива земята,
студът сковава блатата,
Промяната леко посрещам.
Тъгата в тебе усещам.
Пусни ме да вляза на топло.
Чаят ще е от мен,
ще си опечем ореховки
И всичко ще бъде наред.

 

***

Талант… измислица
рисувам с аксон
че с тези две леви
ръце
мога само да наливам в
хайбол
практично е да използваш
камъни
вместо лед
Операцията започва при първи
петли
Не се ли уморяваш?
Защо да се уморявам –
все пак
смелите хора се дават в
страх
Аз премахвам прецизно
Страхът
скалпел в моите ръце
се превръща в четка
обвита в масло
Аз премахвам страха
Съзнанието се превръща във
фрески
Не каня никого в
панорамата
от страх
Страхът… ще се разправям с него
при първи
петли

 

***

Kогато тихо е навън
и мисли,
пропълзяват в твоя ум
мисли извадени от мрачния кът.
Злокобно се прокрадват,
мечтите смазват.
На бродещи души
Отмъщават.

 

***

Налей ми кана
сладки думи
изсипи я
направо
в ядрото
Аз ще го
разкрия за теб

Направи ми
салата „Regrets”
излъжи ме отново
че е без синьо сирене
ще ти повярвам

За основното – пълнени картофи
с обещания

Десерт – „Тръгвам си”

 

***

Ти строиш, но на грешно място.
Небостъргачи се издигат
Към чужди облаци,
не съм облак
не можеш да достигнеш мъгла.
Мъглата ще се обвие
Около небостъргача,
но дали небостъргачът
Ще отвори прозорец?

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.