Категория: Без категория

Ясен Василев / 2-ро място / НОВАТА МОДЕРНОСТ 2020

ВТОРА ПРИРОДА

Не съществува език, който да ти се опълчи.
Превземаш всичко и всичко обезвреждаш.
Сурово тяло, което лишава от избор,
репродуцира властта, която доброволно приема,
служи на нещо, което не разбира,
служи на нещо, от което е неотделимо,
не съществува идеология, която устоява,
необхватна и неуправляваема мрежа от
неизбежни зависимости, разраствания,
разчертавания, повторения, размествания,
отделена е главата от тялото, отделено е
тялото от земята, отделена е земята от земята,
не съществува метафора за тази враждебност,
тя е твоя откровена жестокост, същинска свирепост,
твой бесен устрем, твоя несъзнателно възприета
подредба, твоя повторна преобърната природа.

НЕ МОГА ДА СЕ РАЗПОЗНАЯ В ТЕЗИ ТЕЛА

simple relics of an unburied pain,
empty, meaningless corporealities,
strange deposits plunged into cruel stupor
Achille Mbembe

Гумените лодки се пълнят с вода,
морето ги изхвърля на брега.
Не мога да се разпозная в тези тела.
Всичко се показва такова, каквото е.
Колко струва снимката на труп на дете?
Дигитална революция. Смърт в пиксели.
Не мога да се разпозная в тези тела.
Гледам телевизия, ям претоплена храна.
Заспивам. Не мога да се разпозная в тези тела.
Мое море-гробище, мой континент-крепост.
Докато спя, профилът ми онлайн е буден.
Наблюдава ме. Споделя.
През екрана изтичат изобилие и разхищение.
Изтичат храна и образи. Изтичат оръжия и кръв.
Изтичат пари и данни. Изтича време.

Отличени / НОВАТА МОДЕРНОСТ 2020

Валентин Попов

. . .

полуголите

вървят по улиците

скрили очи

зад рибешки очила

скрили усмивки

зад озъбени маски

полюшват се задници

друсат се цици

напомпани батки

сричат изречения

прости и грешни

модерни са тези

които полуголи

остават облечени

но има и други

които събличат душата

веднъж или дваж в живота

и после събират парчетата

в собствена урна

и я разпръснат по небосклона

дъгата е за тях оазис

от лудостта на съвремието

изпълнено с борби

и каузи предубедени

покрити с надписи

изтрили миналото

лутане към корените

и парфюми

корекции

за да се скрие

проказата

изгризала целите

на безмислеността

Нона Т. Цекова

. . .
Ново
модерно
смело
генеративно
обструктивно
нови
модерни
Цикли
Циклиш.
4-измерни думи,
2-измерни мисли
Мислиш?
Соц. мрежи
Соц. носталгици
Еднократно
многократни
неефективно
дефективно?
изкуствено
изкуство но?
твърде
ново
модерно
Инерция
информация
шум.
„изолация“
Твърдо
ново.
Твърде
много
избори
Избери!
Минали
Мними
ли?
Мини
Минимал
Ни
що?
ново
модерно
Спри.

*
залезът
в който
не спирам
да виждам
само
теб

ме оставя

 

*
любовта е курва –
тя е океан
тя е бездна
тя
не си ти

ти си всичко

 

*
вече не те сънувам
не ми липсваш и
не те търся
не обичам –
не и теб
не страдам –
не и за теб
не умирам
не се будя нощем
не се губя
лутам и
не плача

не ми остана нищо
заради което
да живея

 

*
на Т.А.

казваш ми
да ти напиша стихотворение

а аз искам да те докосна
да те погледна
да ти разкажа за себе си
да слушам за теб
защото знам че
душата ти е
тиха падаща звезда
сърцето ти е
кротко и красиво –
хоризонтът
от който се нуждая
лицето ти е
сняг
и топлина
и нежност е
и всичко
което нямам

за теб ще пиша вечно

 

не вярвам
на думи
на хора
на теб и
себе си
не вярвам и в любовта
не вярвам в болката
в живота ни
в нас
в наркотиците и в
алкохола
не вярвам на ръцете ти
не вярвам в движенията ти
в допира
в устните и погледът ти
с който всеки път ме караш
да вярвам в всичко
в което не съм способен

 

гълташ

сигурно те чука яко –
и в леглото му
прехапваш устните си
после те целува
облизваш се
и отново
прониква
в теб
и в сърцето ми
с шепи взима
и краде
не пита
не иска
да те има
само
да те чувства

 

колега

говориш
пипаш и
не толкова
колкото
сигурно ти се
иска
по езикa ти
думите
бягат
идват мъжете
приключваш смяната
и не гълташ –
леко отваряш уста
притихва пулсът ти и
достойно плюеш
спермата която е останала
по небцето ти
отпускаш се
в дланите
на живота
присвиваш клепачите
дървиш се –
усмивка
чупка
пейзажи
и конци
от кукли
после на задна
чудесата стават реалност

 

*
наричай ме
както искаш –
за теб ще бъда
всеки
за теб ще бъда
всичко

 

*
вечерта утре
и утрото днес
нямат значение –
аз чакам
нашето бъдеще

 

*
разстоянието боли
винаги удря там
където най
те чувствам

ниско

бавно

тихо

ме убиваш

 

*
сутрин съм
а натъртените ми
ребра
настръхнали
от любов
на милион думи
от теб
чакат ръцете ти

вечер си
а под одеялото ти
вали и реже
и нямаш тяло
и нямаш сърце
което да боли

студ си
огън съм

далечни сме

 

не ме докосвай
защото
ще искам
да го повториш
а ти си болка
ти си смях
ти си свят
в очите ми

в твоите
съм нищо

 

*
искам да
те няма
да те имам
да не те обичам
да те мразя
да ме будиш
да ти правя чай
да те завивам
да ме галиш
да те гледам
сънен –
изгубен в сънища
със теб

искам
по изгрев
пръстите ти
да се спускат по скулите ми
и да докосват езика
с който те обичам
преди и след залез
преди и след секс
преди и след празник и
изневяра
и болка и
любов

 

*
където пръстите ти
спират да треперят
и където
сърцето ми
никога не е студено
винаги няма
място за друго
освен за нас

 

*
ако умра
дали ще страдаш
и плачеш
ще умираш ли
с мен
и ще се молиш ли
всеки ден
ако не можеш –
да можеш да
ме забравиш

аз ще плача
отвъд
шибания свят

за мен свят
няма

 

*
искам нежността ти
да бъде моя любовница
искам ръцете ми
да бъдат любовника
без когото не можеш
искам да те хапя
да искаш да те имам
да ме имаш
да те пипам

докато любовта
ни раздели

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 7, юни, 2017

Война

Топовете на чувствата ми гърмят,
Щурмоваците на намеренията ми с викове тръгват на щик,
много ще паднат в боя,
тронът на нелогичността е ограден от телта на съзнанието ми и картечници стрелят по всичко, което стъпи в неправилната рана!

 

Киселина

Ръката ми хвърля киселината

Тя е повече за мен отколкото за теб

Това в кофата е болката целуваща абсурда на битието
родена от желанието ми
да съм себе си поне за малко

Ръката е огледалото

 

Радиация

Токсично е съдържанието на барелa ми
Някой е изливал там боклуци още преди да мога да го осъзная
Нося ги покорно
Неусетно ме разяждат
При правилните условия експлодират през ръждата
Съжалявам ако те облъча случайно
Имената на използвалите урана ми отдавна са забравени

 

Слана

Любовта ти се разтопи като слана по кожата ми
Когато слънцето ми разкри повече отколкото исках
Но студът ми липсва

 

Продай ми щастие

Очаквам да ми звъннеш на правилния номер
Никой друг не го използва вече
Всички абонати отдавна са извън обхват
Никой друг не може да извлече полза от мен

 

Живот

Tъга
разтворена
в поток от информация.

 

Душевните слабости
много често се превръщат
във физически предимства.

 

Математиката на нуждата
е хладно жестока като сатър
и лъскава
докато капките кървава пот
не я покрият

 

Социалният живот
на умствено зрелия човек
е по-пълен с опасности
от филм на ужасите.

 

Магистрала

Животът пътува по мен
Бялата линия на часовете потъва зад очите ми
прекъсната само от сънища
Докато не изпразня резервоара

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017