Никола Галчев – Поезия и проза

by New Social PoetryNo Comments

Едгар Дега, „Балетна репетиция“, 1875 г.
Никола Галчев, „Поезия и проза“, 2025 г.

 

От: Никола Галчев <хххххххххххх@abv.bg>
До: <хххххххххххх@yahoo.com>

 

Джорджо Агамбен има едно есе, което започва отлично, но завършва катастрофално зле – „Идеята за проза“. Вие сте представяли едноименната книга на Джорджо Агам- бен в радиото, така че би трябвало да познавате въпросното есе. Поетичността е пряко свързана с анжамбмана, твърди Джорджо Агамбен; Атанас Далчев, подобно на Джорджо Агамбен, също е знаел това, съдейки по статията му „На един литерату- рен критик“. Поетът се различава от прозаика по интензитета на своята воля. Воля- та на прозаика е завързак, докато волята на поета е колос. Прозаикът се подчинява на Негово Величество Езика, докато поетът му се противопоставя. Прозаикът е рая, поетът – въстаник. Конфликтът между Негово Величество Езика и поета се осъщест- вява на полето на синтаксиса; анжамбманът е резултатът от техния конфликт: анжа- мбманът е несъвпадението на синтаксиса (волята на Негово Величество Езика) със стиха (волята на поета); анжамбманът маркира една спечелена от поета битка (не в- ойна) над Негово Величество Езика. Анжамбманът е пауза, в която на Негово Велич- ество Езика бива извит врата.                                                                                  Аналфабетско е да се казва, че Марин Бодаков е поет в своята критика: критиката му е проза. Аналфабетско е да се казва, че Яна Букова е поет и в своя роман, и в своите разкази: както романът ѝ, така и разказите ѝ са проза. Подобни твърдения означават липса на разбиране що е поезия. Подобни твърдения свидетелстват за един мистичен поглед към поезията.                                   В книгата си „Черепът на Йорик“, Кирил Кадийски, подобно на Вас, се проявява като мистик: „Ко- гато свалим от едно стихотворение украшенията на римите […], пред нас е изконни- ят бял стих; махнем ли и одеждата на мерената реч, имаме вече свободен стих, пр- очутият „верлибър“, а след като му спестим и конвулсиите на начупената фраза, какво остава? Голата поезия!“                              Какво всъщност е голата поезия, мистикът не ка- зва. Защо не казва? Защото по този начин се ситуира като единствен арбитър, защо- то с подобен риторически ход, цели да измародерства литературната власт: „Какво е голата поезия мога да преценя само аз, избраникът на музите.“ Жалка картинка е м- истикът. Поезията само губи от мистици. Нима желаете и Вие като Кадийски да мис-
ти-
ку-
ва-
те?

 

поезията се пише в стихове
като смисъла на всеки стих е
да маркира пауза с края си

 

няма такова нещо
като поезия в проза
да кажеш поезия в проза
е като да кажеш
дървено желязо

 

няма такова нещо
като поезия от един стих
поезията се състои
от най-малко два стиха
между които непременно има
легитимен анжамбман

 

за да има поезия
непременно е необходимо
наличието на поне
един легитимен анжамбман

легитимния анжамбман
не римата
легитимния анжамбман
не стъпката
легитимния анжамбман
не метафората
легитимния анжамбман
не регистъра
легитимния анжамбман
не темата
легитимния анжамбман
не каквото
и да било
друго
легитимния анжамбман
е единствената отличителна
черта на поезията

 

анжамбмана
както отбелязва атанас далчев
би могъл да бъде легитимен
и нелегитимен

поета учредява нов
възможен
режим на четене
различен от обичайния
сиреч прозаичния
посредством легитимния анжамбман

достатъчно е
както отбелязва атанас далчев
българския език да ти е роден
за да можеш правилно да прецениш дали
даден анжамбман е легитимен или не

наличието на
нелегитимни анжамбмани
е белег на несполучливата поезия

наличието на
нелегитимни анжамбани в даден текст
принуждава читателите да пренебрегнат
стиховете на дадения текст
и да започнат да го четат
досущ като проза

 

анжамбмана
както отбелязва джорджо агамбен
би могъл да бъде нулев

нулев анжамбман има
там където
даден стих маркира
пауза с края си която
би присъствала и в прозаичен текст
например паузата
между две отделни изречения

нулевия анжамбман
не е нито легитимен анжамбман
нито нелегитимен анжамбман
нулевия анжамбман
е трудно заобиколимо зомби

 

писането на поезия изисква
успешно да локализираш
ставите на изречението

изречението е ръка

легитимния анжамбман
извива нелегитимния анжамбман троши
при прозата ръката е изправена

 

списание „Нова социална поезия“, април 2025, ISSN 2603-543X

 

Уйлям Карлос Уйлямс – Април е най-тъжният месец

by New Social PoetryNo Comments

Калоян Богданов

 

Там те се бяха
заклещили,
куче и кучка,
в пълна безизходица

После, когато лаят му
ги раздели, о
как игрива

стана тя
палава,
танцуваща и
колко безутешен

той пое нанякъде
с увесена глава
от нея следван
в храсталаците

 

Превод от английски Венци Арнаудов

 

списание „Нова социална поезия“, март 2025, ISSN 2603-543X

 

Николай Заболоцки – Есенни знаци

by New Social PoetryNo Comments

Павел Филонов, Без заглавие (Три фигури), 1912–1913

***

През прозорците на старата пушалня,
Дето паркетът пращи излъскан,
Погледни площада грохнал –
Там още не падат сградите,
Там още не роптаят скитите,
Опулили сини очи.
Там след влак от коли
Едвам препуска на сива кранта
Мирликиецът жълт и зъл.
Кретат след него скитите
И сополиво момченце лови
Малиновочервения епитрахил.
На прозореца на старата пушалня
Разпален се хили Арий
И чака мършави шамари.

<1920>

 

Гаснат знаците на зодиака

Гаснат знаците на зодиака
над полята и градче,
спи животно Котарака,
дреме птицата Врабче.
Пищногъзите русалки
литват право в небесата –
и ръцете здрави като палки,
и гърдите кръгли като ряпа.
Седналата връз триножник
вещица превръща се на дим
и покойникът танцува множко
с горската нечиста сила.
Подир тях със бледен хор
вещери ловят Мухата,
и стои над стръмен склон
с неподвижен лик луната.

Гаснат знаците на зодиака
над постройките на селото,
спи животно Котарака,
дреме рибата Дебелата.
Чук-чук-чук клепало –
спи животно с име Паяка,
спи Телето и Мухата спи,
над поля луна виси.
Над земята цяла купа
преобърнати води.
Вади горски дух греда
от косматата брада,
иззад облака сирена
малък крак провеси,
людоед на джентълмена
неприличното отнесе.
Всичко смесено във танца
и летят в посоки вси
павиани и британци,
вещици, бълхи и мъртъвци.

Кандидат на минали столетия,
пълководещ нови дни,
Разум мой! А тез изчадия вовеки
иди ги разбери.
На тържище тясно на природата,
в кал, лишения и прахоляк
що се гърчиш, царю на свобòдата,
неспокоен земен прах?

Ето високата земна обител.
Късно, късно е. За сън е час.
Разум, беден мой воител,
да бе заспал до сутринта.
Що за съмнения, тревоги?
Мина се денят и ей ни на –
звяр наполовина, наполовина бог е –
заспиваме на прага
на новия трудов живот.

Чук-чук-чук клепало,
спи животно с име Паяка,
спи Телето и Мухата спи,
над поля луна виси.
Над земята цяла купа
преобърнати води.
Спи растение Картоф.
Скоро ще заспиш и ти!

1929

 

Есенни знаци

Когато отминава ден и освещението
природата не ще сама да избере,
на есенни гори просторни помещения
издигат се във въздуха, тъй чисти домове.
В тях ястреби живеят, враните нощуват,
и облаците призрачно отгоре чергаруват.

Листата есенни, съсухреното вещество
Постла земята. Недалеч видение:
на четри крака и голямо същество
върви, мучейки, към мъгливото селение.
Бик, бик! Нима не си ти вече цар?
На клена листът ни напомня кехлибар.

Дух на есента, перото да владея дай ми сила!
На въздуха в строежа – присъствието на елмаз.
Бикът зад ъгъл свърна, скри се
и слънчевата маса
като кълбо мъгла над нас виси
и крайчецът, трептейки, й кърви.

Въртейки под клепача кръглата зеница
Долу в низкото лети голяма птица.
В движенията й се чувства отдалеч човек.
Най-малкото се той таи
в зародиш насред широките криле.
Между листата бръмбарът от къщичката ще се подаде.

Архитектурата на есента. Разположението в нея
на въздушното пространство, реката и горичка,
разположението на животни и човеци,
когато полетят във въздуха и пръстени, и гривнички,
къдрички от листа и особената светлина –
това ще изберем сред всички други знаци.

Бръмбар къщичката си между листата приотвори,
подал рогца, навън поглежда,
бръмбарът събрал е коренчета
и в купчинка ги подрежда,
и затръбява после в малкото си рогче,
и скрива се отново сред листата като богче.

Но ето иде вятър. Всичко, дето бе дотук тъй чисто,
И пространствено, и светещо, и сухо –
то става рязко, неприятно и небистро,
неразличимо. Вятърът подгонва димен дух,
върти из въздуха, поваля купища листа,
като с барут взривява вцепенената земя.

И цялата природа леденее.
На клена листът сякаш е от мед
звънти, ударил се във малко клонче.
И трябва да го разберем: това е малък знак –
природата издава звънък тон,
за да премине в друг сезон.

1932

 

Превод от руски Владимир Сабоурин

 

списание „Нова социална поезия“, февруари 2025, ISSN 2603-543X

 

Иво Балев – Песъка не е ухо!

by New Social PoetryNo Comments

бул. Мадрид № 53

 

Ушев отиде в Редута,
Песъка в Дружба избяга,
Ушев отиде до Дружба,
Песъка литна в Калкута.

Ушев по същите стъпки
лута се, лута в Калкута.
Песъка с мускулни тръпки
тича обратно в Редута.

Бродя сам
с параноичните сенки
на този тревожен квартал.
Някога, много отдавна,
аз също тук съм живял.

Песъка не е ухо,
варка, помпа, йо-хо-хо!
Песъка не е ухо,
кило ракия, йо-хо-хо!

Ушев разпитваше Песъка,
Песъка нищо не каза.
Песъка нищо не знаеше,
Песъка само повтаряше:

Махай се, Сифилис Ушев!
Не знам за кого ме разпитваш.
Аз
не умея
да пея.
Майка си мъртва гримирам,
какво ме питаш – не те разбирам.

Сам по тревожните стъпки
на този ужасен квартал.
Някога, много отдавна,
аз също тук съм живял.

Ушев отряза ухото на Песъка.
Дори простаците се потресоха.
Ван Гог смаяно гледа.
С уважение гледа съседа.

Жив е той, не умира –
майка си мъртва гримира.
Бутилка ром, йо-хо-хо –
Песъка не е ухо!

 

списание „Нова социална поезия“, януари 2025, ISSN 2603-543X

 

Валери Вергилов – Трета световна война

by New Social PoetryNo Comments

Калоян Богданов, ффф

 

Ecce Homo Technologicus

Ето човекът:
господар на мечтите
впрегнал в иго вселенските сили
себебог
всемогъщ и всезнаещ
политнал.

Ето човекът:
клета малигнена клетка
в тъканта на земята
градовете му – гнойните тумори
в земната гниеща плът.

А мечтите… може би ще останат
но какво е мечтата
ако няма да има кой да я има
в непрозримата вечност на космоса?

 

Материализъм

дали по вещите
наследниците на земята ще научат
как физиката става химия
как химията – биология
как биологията – мисъл
креативност
вещи
от нужда и принуда:
чук, чекмедже, ченгел, чувал;
в стихията на порива към нови светове:
семафорът – 1926-а
скафандерът – 1931-а
и така нататък
не са ли вещите
вещественото доказателство
за странното присъствие на човека във вселената
за краткия му танц с духа и веществата
чадъри, чанти, чайници, часовници, чалми –
човек и
дъжд, товар, вода и време и религия…
от първия издялан камък
до сателита и компютъра
до балистичната ракета с ядрени заряди
не са ли вещите
усилието на човека
да надмогне себе си
и боговете
да се изпепели

но в пепелта на мъртвата планета
сякаш старателно положени
като във саркофаг
за пътя към отвъдното
ще чакат своя откривател вещите
за да свидетелстват
как физиката се е разроила в химия
как в химията се е зародила биолоия
как в биологията е възникнало
животното човек
и с него –
мисъл
и стремеж
и гибел

 

Трета световна война

където е преминала последната вълна
и труповете непотребно втасват
където данъците на смъртта
се плащат от ембрлиобласти
където бъдещето е завинаги дошло
и миналото е завинаги изтрито
кой ще погледне в Божето око
да се удави в кладенеца на сълзите Му
кой дух ще слезе да се облече
в доспехите на отмъстената материя
и нови божества да създаде
върху боклука от човешките химери

 

списание „Нова социална поезия“, ноември 2024, ISSN 2603-543X

 

Мартин Димитров – Няма много какво да си кажем

by New Social PoetryNo Comments

Калоян Богданов

 

Няма много какво да си кажем –
не умея да мразя,
откровено се дразня
на повърхностни страсти.
Нещо подобно
чух в една песен
и така ми залепна,
че реших да го вметна,
за да зрее за после.
Ще си спомня и нощем,
когато минавам
през най-силния стадий
на лично вълнение
предвещаващо знаем какво
още на идния ден.
И в тая следваща сутрин
няма да съм изкуствен.
Още няма да мразя,
но не ще и понасям
неестествена близост.
И изобщо защо се морим
с усилия безвъзмездни?
Скъсано не се държи
на една нишка любезност.
А е толкова лесно,
без слова, безболезнено
без вина и… естествено.
По средата на деня ми,
не точно в 12,
излизам от кутията
на всички почиващи
трудоваци,
на случайни безделници,
минувачи,
на новини и реклами
в сайтове и радиостанции,
на двигатели и мигачи
цъкащи без език
по кръстовища и клетки,
в бяло маркирани,
без решетки
и капаци.
Сещам се за онези кошмари
от неделя срещу понеделник,
които не разказах,
и които дойдоха отново,
само че с различни герои
на различни места
в различен развой.
Сега е малко след 4 следобед,
надявам се да сте сити,
следващи своите задачи.
Не се разсейвате с мисли
дали не сте неудачни
в поне едно
от всичките си начинания.
А някъде там
сам, някой се мести
от едната
в другата половина
на средата.

 

списание „Нова социална поезия“, септември 2024, ISSN 2603-543X

 

Велина Караиванова – Широкопола шапка на бели точки върху главата на едноръката жена

by New Social PoetryNo Comments

Калоян Богданов

 

Широкопола шапка на бели точки върху главата на едноръката жена
се открояваше в жегата
Чуканчето се движеше свободно
в лятната рокля над токчетата
равномерно и успоредно на булеварда,
на едва дишащите коли
командвани от светофара
Липсващата ръка като помпа
за аквариум
като кислороден маяк
пречистваше болезнения въздух

 

списание „Нова социална поезия“, август 2024, ISSN 2603-543X

 

Мариян Гоцев – Светлите дни на моите погребения Или две обличания

by New Social PoetryNo Comments

Калоян Богданов

 

В горещините на лятото
Портретът на съпругата му
Нарисуван от самия него
Гледаше с любов
Обличането му

Избрахме графитена
Вратовръзка
За да си отива
С черния костюм

Сладникава домашна
Миризма
На тлееща плът

 

списание „Нова социална поезия“, август 2024, ISSN 2603-543X

 

Десислава Валентинова – Непечал

by New Social PoetryNo Comments

Калоян Богданов, Untitled 1w

 

Когато не ми пука
Какво ще спечеля
А само отплувам
Към теб
Когато всички приятели
Се учат да са егоисти
Че книги, картини
И всичко не е любов
А удобство
И всеки е себе си
И не се променя

Тогава съм с теб
Повече, отколкото други
И сме там, на кея
Вълните припламват
Във нощ от злато
И залезът е споделен
Аз не те печеля
Но ти ме искаш
И това е победа

Печалба
Не печал.

 

списание „Нова социална поезия“, август 2024, ISSN 2603-543X

 

Мартин Томов – Tobacco Haze of Capitalism

by New Social PoetryNo Comments

Калоян Богданов

 

Цигарения дим гладно чопли дробовете
Граждани пътуват в нови грозни автобуси
ритмично пробиват ушите с топло дрънчене
Цигарения дим гладно чопли дробовете
Пътниците нямат пари за бездомни
които свирят с току що опразнени чаши
нито за пийнали музиканти пред театрите
нито за друсани ученици зад книжарниците
(лекета по стените на белите дробове)
но понякога намират пари за билет
Цигарения дим гладно чопли дробовете
Всеки пътник предпочита да пуши
Какво мислиш?
И бездомникът предпочита цигари
или пък желае лотариен билет
(така и така ще умре а
пък може да спечели)
Не е ли все същото?
Цигарения дим гладно чопли дробовете
Тютюнът е национално благо [1]
а димът е без предпочитания
димът се рее отвъд добро и зло
(ненаситен)
с дробовете ще се храни до насита
нека отчупи парче от плътта
докато все още я има
пък после тя да го мисли
(цигарения дим гладно чопли дробовете)

[1] Блага – спец. Неща, които със своите качества
задоволяват
човешки потребности
от всякакъв вид

 

списание „Нова социална поезия“, юли 2024, ISSN 2603-543X