Категория: Поезия

○ ● ○

При все че съм присъствал на своето раждане, не бих могъл да бъда сигурен, че се е състояло именно през двадесет и осмия следобед на последния типично летен месец на годината, което ще рече през август, и ведно с това – в средата на финалното десетилетие на двадесет и петото столетие от раждането на Левкип………..Вярно е, че никога не съм сглупявал да бръкна в контакта, но за сметка на това са ме запи-твали десетки пъти да не би пък случайно да съм. Откакто открих гребена, не се е случвало себеподобен да се поинтересува дали токът ми е правил фризура………..Та-ка и не успях да дочета дори един от нейните, по мое мнение, прехвалени романи, които, впрочем, с удоволствие съзирам по кашоните за намалени стоки из софийс-ките книжарници, но пък подложих две от сетивата си на филма Часовете три пъ-ти………..Макар че винаги съм имал опцията да продавам своите излишни книги, никога не съм го правил – предпочитам да съм част от малцинството на дарители-те/подарителите………..Притежател съм на мъничък албум, съдържащ фотографии от моето детство, но не и от моето юношество………..Няма лъжа, няма измама – харес-вам и употребявам всекидневно Ютюб………..Неотдавна ми направи впечатление, че Опет – името на популярна метъл група, на чиято музика се кефeх през годините на моето непълнолетие (и даже след това) – напомня думата поет, но с преобърната начална сричка………..I find the human body more appealing, draped in clothes, than when exposed in its natural state………..From my personal standpoint, assembling a collection of material possessions is but a way one copes with existence………..За първи път научих що е веронал от текст за самоубийството на Пеньо Пенев, който ми въздейства до такава степен, че ме вдъхнови да съчиня стихотворение, чието име, намеря ли за нужно да му сложа име, би било Човекът е човек тогава, когато е на път! – разбира се, цитат от именита Пеньо-Пенева творба…

Шест току изпити опаковки
                                     веронал
                                     Ревналo
                                     ли би за мен отечеството ми

Отрязало ли би косите си
кога научи че Смърта
аз волно призовал съм в своя дом
Кога научи че Смъртът
свалил е още неизносено
телесното ми облекло
избавяйки от теснотата му
същественото мое аз

Навярно
ще има
тъгуващи

Навярно
ще има
нехаещи

Но има
ли всъщност
значение

Направих
каквото
направих

и вече
пътувам
към други

лишени
от хора
планети

където
пиян си
блажено

при все че
на дело
си трезвен

Създал съм колосален брой стихотворения, които смятам за успешни, но несъгла-сувани с реалността………..Единствената прокреационна практика, която бих под-крепял, е онази, вършена в пределите на противозачатъчната територия на мокрия сън. Най-различни видове жени са правили чурчето ми чурчище и доволна част от тези разнодивни чуркоповдигателки нееднократно съм осеменявал със сперматозои-ди от напълно онирическо, за радост, естество, но все пак най-любимият ми вид же-на е онзи вид, от който съм се удивлявал и се удивлявам до достигане на своеоб-разна метасексуална афектация, видът жена, от който през една карантинирана про-хладноюлска нощ се вдъхнових и породих стихотворението Жрица на Добрия Смърт:
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Възхищавам се от съвършената изпосталялост на снагата ти | Възхищавам се от съ-вършената неженственост на стана ти | Възхищавам ти се аскетична мършо | Въз-хищавам се от твойте никакви бедра | от твойте никакви гърди и задник | от депре-сиите на страните ти | Възхищавам ти се аскетична мършо | Възхищавам се от еже-дневния ти отказ от закуска | от ежедневния ти отказ от обяд | от ежедневния ти отказ от вечеря | от ежедневното отсъствие на продоволствиe | из празната стома-хова шушулка | в извънредно хлътналия ти корем | Възхищавам ти се аскетична мър-шо | Възхищавам се от вътрешната чистота на тънкото | от вътрешната чистота и на дебелото | черво на повече нехраносмилащата ти храносмилателна система | Ти си аскетична мършо | ти си само образецът за прекрасно | за достойно | и за заслужа-ващо възхвала същество | Ти и твойто безразличие към тъй наречените сладости и радости на тоя прекомерно надценен живот | Ти и твойта доброволна невъзможност да създаваш поколение | Ти и твойта доброволна невъзможност да захвърляш из житейския свинарник | брой след брой обречени да оскотяват в собствената си човешка плът души | Ти и галатеената белота на кожата ти | Ти сред всички червен-далести и тъповати полифеми | на нашето фекално битие ––––––––––––––––

○ ○ ●

Случвало ми се е, случва ми се и ще ми се случва да открадна книга,
но блажената възможност за несъществуване на неродено хомосапиенсче –
никога.
|
Струва ми се, че вселената не се е появила и не ще изчезне,
че е съществувала в несметни форми и ще продължи да съществува,
реализирайки безспирни пермутации.
|
Има дни, в които мисълта, че няма смисъл да си взема душ, безмилостно ми покосява хигиенната дееспособност, но при все това успявам винаги да се опомня и, макар че знам, че пак ще се изцапам, да отмия мръсотията от тялото си.

списание „Нова социална поезия“, март 2024, ISSN 2603-543X