Францѐ Прешѐрн – На звездобройците

Ния Пушкарова, angel’s wings, 30×40 cm, water color drawing

 

На звездобройците

Разкарайте се всички
лъжливи ясновидци,
измамни звездобройци,
на времето пророци!
Умници, дето вечно
гадаят по звездите:
дали ще има слънце
през цялата година,
или със гняв небето
порой и град ще прати,
полето ще съсипе,
ще потопи гемии,
лозите ще очука.
Лъжливи звездобройци!
Разкарайте се всички!

По две звездици само –
очите лъчезарни
на моята любима –
като слепец безумен
щастливи дни предвиждах,
безоблачни, с взаимна
любов и радост пълни.
Но сълзи ми избиха,
угрижен се залутах,
потънах в срам и мъка,
направо ми се мреше.
Те – само две – ми взеха
ума и се поддадох
на тяхната измама,
а вие тук твърдите,
че другите са честни?
Продажни ясновидци,
измамни звездобройци,
на времето пророци,
не ща и да ви зная!

 

Първата любов

Годините, опасни за сърцето –
младежките години – отлетяха;
красавици – в чужбина, тук – отдето
поискаш, покрай мене се тълпяха,
но свободата си опазих – ето,
сега признавам гордо, без уплаха:
когато ѝ оказваш съпротива,
тогава любовта не те убива.

Красавица неземна спря пред мене –
защо, защо ми беше да я срещна!
Лице със румено от свян пламтене,
очи-звезди, пробили мойта грешна
чувствителност; къде ли да се дене
терзаният от мъка безутешна?
И устните зоват да ги опишеш,
и снежната ѝ гръд да помиришеш!

Нима в приют ще хукна да се крия,
когато тя пред мен сияе ярка
като посестримата ѝ-стихия,
опарила сърцето на Петрарка
навръх Разпети Петък? Мен самия
ме порази с такава рана жарка,
че ден и нощ съм в треска и не мога
да овладея своята тревога.

От бледния ми лик не ще се трогне,
дори и тъжна песен да запея;
безсънието как да ми помогне
и сълзите, проливани по нея,
щом няма тя от мен да се възторгне,
а аз накрая пак да се засмея?
На горделивеца така се пада,
когато се заглежда в дева млада.

Та свободата ако ти се свиди,
не хвърляй на моми око тогава!
Седи ли мирно то, не ще да види
и чудо, ама ха, де! – вечно шава:
пленено от любов, търпи обиди
и разума напълно притъпява.
Повярвай ми и не дразни съдбата,
че като мен ще си строшиш главата.

 

***

Израснало под сенчеста дъбрава,
стихът ми-цвете твоя лик не среща,
от който стихва грижата зловеща
и болката отслабва и изтлява,

и погледът ми все по-ведър става,
и вътрешен покой духът усеща,
и радостта отново го повежда
към сладостна поезия и слава;

не, цветето ми не е избуяло
там, дето любовта струи честита
и пролетното слънце е изгряло –

то – химн на верността – без вест се скита отчаяно, посърнало и вяло, язвено в мрак и задух до пресита.

 

Морякът

Добър ти път, невярна!
Гемия ми се мярна –
със залп към мен лети,
а моята надежда
в морето се изцежда:
по друг въздишаш ти.

Чу в храма как се вричам
докрай да те обичам
от страст по теб обзет.
Ти също, свила пръсти,
пред Бога се прекръсти
и стори свят обет.

Аз – стар мореплавател –
съм врял, кипял, препатил
и изкушаван в грях.
Най-първи хубавици
ме блазнеха – сълзици! –
но ето, устоях.

Привързва се морякът:
изду платна южнякът
и се завърнах тук.
Дойдох, но що да видя:
девойката ми свидна
омъжена за друг!

Потеглих с гняв в сърцето:
да бях венчан с морето –
то чисто е поне!
Привлича, не прокужда
и вяра в теб пробужда,
но то; жените – не.

Моряци сме – ни трясък
ни плаши, нито плясък:
смъртта е наш компас.
Но прегърми – и толкоз;
любовната ни болка
ни трови всеки час.

Гемия ми се мярна.
Добър ти път, невярна,
жъни каквото ся!
Горката ми надежда
в морето се изцежда,
дано да я спася.

 

Превод от словенски Людмил Димитров

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Дон Франсиско де Кеведо – Отечество. Псалм ХVІІ

Ния Пушкарова, Portrait of Juliana, pastel drawing 70×90

 

ОТЕЧЕСТВО
ПСАЛМ XVII

Взрях се в зида на родината моя
някога як, сега руина,
от спринта на времето поломен,
от геройствата, вече история само.
В полето излязох, дето слънцето пие
на ледовете потоците луди
и стадата се жалват, че хълмът отвлече
в своите сенки светлината на дните.
В дома си aз влязох, разграбен видях го,
от старческа стая мизерни останки
и моята гега по-крива, немощна.
Усетих гърба си от годините скършен
и нищо не зърнах, гдето поглед да спра,
без спомен да бъде то от смъртта.

Превод от испански Живка Балтаджиева

 

PATRIA
SALMO XVII

Miré los muros de la patria mía,
si un tiempo fuertes ya desmoronados
de la carrera de la edad cansados
por quien caduca ya su valentía.
Salíme al campo: vi que el sol bebía
los arroyos del hielo desatados,
y del monte quejosos los ganados
que con sombras hurtó su luz al día.
Entré en mi casa: vi que amancillada
de anciana habitación era despojos,
mi báculo más corvo y menos fuerte.
Vencida de la edad sentí mi espada,
y no hallé cosa en que poner los ojos
que no fuese recuerdo de la muerte.

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Марко Видал – В самотата на моите чаршафи

Ния Пушкарова, untitled, 30×40, epoxy covered ribon over a rusty pallet, installation part of exhibition Art with working hours

 

В самотата на моите чаршафи пак ти се появи
нощем като неискан призрак
в тъмнината като еблив гост
между краката ми космати и черни
се появи – на сън – стърчащия ти кур
но нали знаеш – аз кур не искам само
искам прегръдката ти топла
искам очите ти блестящи в тъмнина
искам усмивката ти кротка сияеща в мрачина
искам краката ти къси и обезкосмени да треперят цели в полумрак
искам да усетя топлината излъчваща тялото ти. Но
искам най-много да усетя прегръдката, очите,
усмивката, краката ти,
докато бунтарския ти кур ме разрязва надве
и душата ми се изнизва директно в рая.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Марияна Богданова – Два съня и едно събуждане

Ния Пушкарова, the translators 100×90, oil painting

 

Събуждам се от ужасен сън
тъмно е навън все още
Безлюден плаж слънцето високо
вълни прииждат и отдалечават
една вълна разравя дъното
отдръпва се далеч на километри чак
разкривайки безкрайно морско дъно
отрупано с плодове, зеленчуци, хляб, гозби всякакви
и хора хиляди хора в бански костюми лежат
камари плът и пищни хранителни стоки
блестят на слънце плажното масло
и се тъпчат безспир
Страх ме е, но трябва да продължа да гледам пиршеството

Събуждам се от ужасен сън
тъмно е все още
Слизаме по стълбище на летище
майка ми баща ми всички поглеждаме през стъклото
на мястото на пистата виждам морето
ярки светлини в черно небе
чуждоземни тела кръжат над море
от електрически светлини лава вместо вода
примигва цял град от морското дъно
краят на света бординг
Страх ме е, време е да се качваме

Събуждам се тъмно е
Отварям на новините
Девет хиляди деца умирели в ръцете
на монахини в Ирландия
хвърлили някои в морето да отмият греха
майките им пропаднали жени превърнати в перачки
След смъртта ги заравяли в земята
Като приспени луковици
които никога няма да разцъфтят*

*по песен на Джони Мичъл, Magdalene Laundries

15/01/2021

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Мариян Гоцев – Човекът нищо

Ния Пушкарова, fingerprint 29×21 cm, print

 

Споделяне

Пригответе евтини чаши
С логото на любимия футболен отбор
Дрехи втора употреба
И достъпна жена, която да ги пере
Стандартен профил във фейсбук
Със снимки на детето
И снимки в кухнята
Който показва, че няма какво да покажеш
Ти си глобален уникален идентификатор
В сървърите на корпорациите от силиконовата долина
Които се местят в Тексас, за да им е по-евтино
Ти си нула цяло, нула и една милиардна от борсовата капитализация
На млади момчета
Във високите офиси на Ню Йорк
С гледка към Сентрал парк
Ти не се индексираш
Какво ще остане когато приключиш
Своята незначителна различност
Амин

 

***

Бог създаде цялата вселена, за да ни закове на една периферна планета с нуждата да се храним всеки ден

 

***

Човекът нищо
Дойде и каза нищо
Какво казвате, попитах
Нищо, каза човекът нищо

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Луиз Глик – Мъката на Цирцея

Ния Пушкарова, the garden, oil painting, 90×100

 

Мит за привързаност

Когато Ха̀дес разбрал,
че обича това момиче
за нея създал дубликат на цялата земя,
точно същата, до последна полянка,
само добавил брачно легло.
Всичко същото, даже слънчева светлина,
защото е трудно за младо момиче
да премине бързо от ярко огрения свят
в пълната тъмнина.
Постепенно, помислил,
ще прибавя нощта,
първо като сенките
от пърхащи листа.
После луна, после звезди.
После нито луна, нито звезди.
Ще остави Персефо̀на да свиква с това.
В края на краищата, мислел си,
ще привикне.
Дубликат на земята
и ще има любов във добавка.
А нима всички не искат любов?
Търпеливо той чакал дълги години
и строил този свят, наблюдавал
Персефо̀на как тича по поляната
Персефо̀на как поглъща ароматите
как обожава да изпробва всичко на вкус.
Трябва й само апетит, мислел си,
за да има всичко.
Нима не иска всеки
да усеща през нощта
тялото любимо като компас или звезда,
да чува тихото дихание, което казва:
„Жив съм!” и
ти си жив тогава, щом си ме чул,
и ти си тук със мен.
И ако във съня единият неволно се обърне,
обръща се и другият –
това е чувствал
господарят на тъмата,
преглеждайки света,
създаден тук за Персефо̀на.
Дори не му минавало през ум
че вече няма аромати,
със сигурност тук вече няма никаква храна.
Чувство за вина и ужас?
Страх от сексуални ласки?
Не можел той да си представи;
а и никога любовникът не си представя.
Мечтаел и не можел да реши
как да нарече това противно място.
Първо: „Новият ад”.
После: „Райската градина”.
Решил накрая да го кръсти
„Персефо̀нината девственост”.
Мека светлина се спуска
над ливадата
и над брачното им ложе. Взел я
във обятията си.
Искал да й каже: „Обичам те
и с нищо няма да ти навредя!“
но си помислил
че я лъже, накрая казал:
„Ти си мъртва, нищо няма да те нарани!”,
по-обещаващо начало – му се струвало –
а и по-истинско.

 

Мъката на Цирцея

Накрая известих за себе си
жена ти, както богиня
би го направила в собствения дом
в Ита̀ка, глас
без тяло: и тя
в миг се откъсна
от тъкачния стан,
главата й се завъртя
първо надясно, после наляво
макар и безнадеждно, разбира се,
да проследи звука до който и да е
обективен източник: съмнявам се
че тя ще се върне към своя стан
с това, което вече знае. Видиш
ли я отново, кажи й –
ето как една богиня се сбогува:
ако съм в главата й винаги
аз съм в живота ви завинаги.

 

Ерос

Седях на стол до прозореца на хотела и гледах дъжда.

Бях като сомнамбул в сън или в транс –
влюбена, и все пак
нищо не исках от теб.

Нямах нужда да те докосвам, да те виждам отново.
Исках само едно:
стаята, козината, напевите на дъжда,
час след час, в топлината на тази пролетна нощ.

Нищо друго не исках; Бях така преситена.
Колко малко се оказа сърцето ми; нужно му беше малко,
за да е препълнено.
Наблюдавах дъжда как спуска тежка завеса над притъмнелия град –

Нищо не ни свързваше. Направих го,
това, което човек прави на дневна светлина,бях свободна
но се движех като сомнамбул.

Ти повече не беше в мен.
Няколко дни в този странен град.
Разговори, докосване на ръце.
И след това свалих брачната си халка.

Именно това исках: да бъда гола.

 

Плач

Нещо ужасно се случва – моята любов
отново умира, любовта ми, която вече е мъртва:
умря и бе оплакана. И музиката продължава,
музиката на раздялата: дърветата
стават инструменти.

Колко е жестока земята, върбите блестят,
брезите се огъват и наблюдават.
Колко е жестоко, как нежността е дълбока.

Любовта ми умира, любовта ми,
не само личната, но и идеята й, животът.

За какво ще живея?
Къде ще я намеря отново
ако не в скръбта, в тъмното дърво
от което се ражда лютнята.
Достатъчно е само веднъж. Достатъчно е само веднъж
да кажеш сбогом на света.
И да скърбиш е същото, разбира се.
Веднъж е достатъчно да се сбогуваме завинаги.

Блестят върбите край каменния фонтан,
туфи от цветя го обгръщат.

Достатъчно е веднъж: но защо той живее?
И толкова кратко, и само в съня.

Любовта ми умира, отново раздяла.
И през завесата от върби
слънцето пак изгрява ,
не, това не е светлината, която познавахме.

И птиците пак пеят, дори черният траурен гълъб.

Ах, аз изпях тази песен. До каменния фонтан
върбите отново пеят
с неизразима нежност, капят листата им
и в бистрата вода се оглеждат.

Ясно е, те ясно виждат, те знаят. Той умира отново,
и светът заедно с него. Умира остатъка от живота ми,
предполагам, че ще е вечно.

 

Градината

Не мога да го направя отново,
даже да ги гледам е непоносимо …

В градината ръми слаб дъждец
а младата двойка засажда
редовете с грах , сякаш
никой не го е правил преди тях,
не е имал големи трудности
не ги е решавал .

Не могат да видят себе си,
в прясната кал, започващи
без перспектива,
хълмовете зад тях са бледозелени,
обсипани с цветя.

Тя иска да спре;
той иска да стигне до края,
да разсъблече това нещо .

Погледнете я, докосвайки бузата му
иска да сключи примирие, пръстите й
хладни от пролетния дъжд;
в рядката трева, пламъчета от лилав минзухар .

Дори сега, в самото начало на любовта,
движението на ръката й която се отдръпва
от лицето му, е притаило образа на сбогуване,
но те мислят
те искат да пренебрегнат
тази тъга.

 

Чувственият свят

През чудовищна река или пък пропаст – думите
ми са за теб, за да те подготвят.

Животът бавно, неусетно, с природата те съблазнява
едва-едва и даже примирено.

Не бях подготвена: а си стоях във кухнята на баба,
протягах чаша. Задушени сливи и кайсии –

сокът се изсипваше във чашата със лед.
Водата търпеливо, на малки глътки

с братовчедите ми вкусвахме ,
и добавяхме си още сладост –

с аромат на летни плодове в сиропа гъст:
цветна течност все по-лека и сияйна,

светлина все повече през нея преминаваше.
Насладата! А после и утехата. Баба ми ме чака,

искам ли още, пита. Ах, това дълбоко потапяне.
Нищо повече не обикнах от чувствения живот,

от азът, който потъва в него и е нераздѐлен ,
някак окачен, плаващ, нуждите му –

изострени, събудени, живи –
дълбокото потапяне в него,

мистериозната безопасност. Отдалеч, плодовете светеха в стъклените си купички.
Извън кухнята, слънцето залязва.

Не бях подготвена за този залез в края на лятото. Краят
на времето като нещо, което приключва,

ако спре, сетивата не биха ме защитили.
Предупреждавам те, мен никой не ме предупреди:

че никога няма да го пуснеш, никога няма да му се наситиш.
Ще бъдеш повредѐна, и с белези дори ще си гладна, ненаситна.

Тялото ти ще старее, ще продължиш да се нуждаеш.
Природата ще иска, и даже два пъти по толкова –

Възвишено и безразлично то обвързва, няма да ти отговори.
Обятията няма да ти служат.

И значи, ще те нахрани, ще те омае,
ще те погребе.

 

Превод от английски Илеана Стоянова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

К. Елтинаé – Изгнание

Сн. Мая Горчева

 

изгнание

Днес
ще изгладя риза и ще се изправя срещу вятъра.

Ще обикалям града дегизиран в моето черно такси*,
ще слушам индийци, африканци и араби
да твърдят, че имам техните цветове, коса и очи.

Спирайки се за по питие, усмивка, еднократна любовна нощ
броейки хора държащи се за ръце по-нежни от моите.

Утре
ще намеря телефонна кабина и ще се обадя вкъщи,

ще слушам лоши предсказания за моето скитничество,
ще се престоря, че им вярвам.

Ще излъжа и ще кажа, че най-сетне съм щастлив,
ще чакам да ми кажат, че където и да отида

стените имат уши
и никога няма да се отърва от тях.

Още колко време?

те все още броят дните, месеците, годините.
Мисля си за тези стени и техните уши,

отмервайки всеки ден колко време отнема
да изляза от душа, да си завържа връзките, да репетирам физиономии

преди да ме върнат там от където избягах
но от където няма отърване.

*такси в Лондон

 

Превод от английски Катя Герова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Катя Герова – Емигрант

Ния Пушкарова, Portrait of Thai girl, pastel drawing 70×90

 

Майчин инстинкт

Вратата се отвори –
Жена на колене
В средата на стаята –
Босо хлапе
Студ и мръсотия
Майките вият
Мизерия и глад
Майките хапят
С треперещи ръце
Скубят си косите
С насъбран гняв
Развързват си езиците
Вземам детето
Ще го осиновя
Дарявам храна
Не може така!
Ще вдигна скандал
Къде са социалните
Таз що не пере
Като има пералня
Жената мълчеше
И дишаше едвам –
Отвори вратата
А пред нея – стена.

 

Истинските мъже, твърди се
нe се плашат от кръв
На мен ми течеше от носа
в големи количества
по всяко време шурваше –
нощем докато спя –
на сутринта възглавницата ми
беше подгизнала
Веднъж ми тече прекалено дълго
казаха ми да легна по гръб и
да си вдигна лявата ръка
(това не помага между другото)
течеше с часове накрая я повърнах
майка ми много се притесни
петното остана на мокета за спомен
Веднъж ми потече докато
изпълнявахме лятната програма
от училище с брат ми
почиствахме улиците срещу подпис
за пионерска отговорност
Брат ми напълни торбата с камъни
и я хвърли в първата срещната кофа
Още се чудя защо направи това
Може би му трябваше да почувства
че е изпълнил дълга си
Внимавах да не капя с кръвта
по пътя до вкъщи
После само лежах с голям памук
втъкнат в носа
После станах жена

 

Познавам пращящия фитил
На ревността
Все още ставам нощем
да издърпам щепселите
От контактите да изключа
всички елустройства
Всички пламъци да изгася
Онемяла
Оглушала
От взрива

 

Емигрант
Не бях сигурна точно
Какво ме караше да се чувствам
Непълноценна и ощетена
Напълно не на място
В светлата просторна тоалетна
С фотоклетка на лъскавите кранчета
Докато се чудех от къде се пуска водата
Нахлуха шумни ученици
Тръгнали на ексукрзия
Безгрижието им ме довърши

 

Стриптизьорката в роял опера хаус
Чистачката в харвард юнивърсити
Бохемът в мултинационалката
Носят надеждата – този тежък товар

 

Щастие

Преместихме се в друго заведение където
сервираха пасти за десерт
Търговец на кафе и финансова директорка
съученици с нюйоркски акцент
Банкерката изпоти келнера
докато си избира пастата:
ама няма ли нещо повече
от това което предлагате?
Оставих моята шоколадова торта
недовършена настрана
Търговецът я дояде с виличката ми.
Стана ми самотно.

 

Гадателка

Имаше много красиви
светло- кафяви очи
Спря ме на улицата бързах за някъде
Попита ме познаваш ли
еди кой си и изрече името ти
не можех да повярвам
Съвпадение е си помислих
и поклатих отрицателно глава
Не познавам човек с такова име
Оказа се че не беше съвпадение
И наистина не те познавах

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Златомир Златанов – Jardin Alger

Ния Пушкарова, untitled, 30×40, epoxy covered ribon over a rusty pallet, installation part of exhibition Art with working hours

 

The Young-Girl emerges as the culmination point of this anthropomorphosis of Capital.

It’s not by chance that the theory of the Young-Girl has come into being at the moment when the genesis of the imperial order is being completed, and when it has begun to be understood as such.

Tiqqun

The Young-Girl occupies the central kernel of the present system of desires.

Tiqqun

“So, it’s useful, then, to conceive of the birth of the ‘young girl’ as the construction of an object which different disciplines converge to build (from medicine to psychology, from physical education to moral education, from physiology to hygiene).”

Jean-Claude Caron, Young Girls’ Bodies

 

В градинката до гарата какво да кажа

Тук всичко беше биополитика

от самото име JARDIN ALGER

до уриниращите амоняк

циститни хрътки и спящите мигранти

със свалени до пейките обувки

И момичето за джогинг

биополитическият клонинг

със слушалки на ушите

и сенник на розово фламинго

в невинна демонстрация

на самоизолация и метрономна

чупка на чатала в акция

Фламинговата Артемида

с пейстнат (pasted) задник

за копи-райтърски услуги

SICK OF GUYS? GET A DOG!

Отблъсква с резистентен поглед

недиетичната поезия на графомани

мечтаещи до гол обяд да стигнат

поддържаща appraiser’s distance

на строга господарка с бизнес

да инфилтрира чувства

за финото излитане (fine takeoff)

на спрей за самозащита fuckoff

Онлайн е свързана дори сега

дисплеят на телефончето й съска

приложения на облачни услуги

за търсене на виртуалното й его

наблюдавана самата в него

в непреодолимата безвкусица

на дигитална анонимност

и скрита проституция

Нека да позная следена е от малка

защото е акцизна стока

преди да е родена още

момичето от източна Европа

с мечта за собствена корица

лудееща за автентичност

стокова лъжа в реално време

Светът измисли с нея постер

на неолибералния компостер

от нематериален труд

и доброволно подчинение

в друго неформално измерение

на постфордистките режими

без поточна линия и командири

сами на себе си да заповядват

предприемачество на пролетарска правда

Сега момичето е модна линия

на дизинтегрирани спектакли

вместо femme fatale от стари ракли

държи да се показва социална

в най-актуалните формати

загадъчна в оксиморона

да съвпада с волята за власт

по безобиден начин без изобщо

да има политически амбиции

И в инфантилен апогей

на невъглеродния силиций

за рождения си ден

очаква да получи нови цици

Това не е ли принадената стойност

с клиширана матрица

на капиталистическата

Артемида с мулти-цица

Симптомът с прекаленост се третира

и в конкурентна надпревара

кибер-импланти торпилират

заговора на себични гени

Момичето с едни гърди

пред хипотезата за Гея

подхранва химическо самосъзнание

и ако можеше би забранила

всяко клетъчно деление

водещо до състаряване и тление

и мисълта за скелетния тренд

на дизайнерската смърт тя ще отхвърли

В JARDIN ALGER разходката

е само за безсмъртни

Надуваемата празнота предопределя

предстоящата й милитаризация

(her inflatable emptiness already prefigures

her coming militarization)

Недостъпна в своята пасивност

(impregnable in her passivity)

господарка на Спектакъла

и на еректилите на капитала

във виртуални принтери

и алгоритми за цифрови момичета

в игрите на глада и видеоигри над 18

и пийп-кабинки в изолация

за споделена мастурбация

и контролирана инфлация

без колатерални поражения

От профила си в Инстаграм

момичето ще профитира

с кибер-тяло на игрален автомат

и фото-шоп фригиден

в игрите на либидо

и мастършеф кулинария

свободната ризома в клетка

парамилитерна единица

със силиконови муниции

в империя на секса отстранява

болестите времето смъртта

които с метафизични утежнения

света стопяват

Нека вместо нея предположим

любовта е заместител

за липсата на сексуална връзка

като в реклама за цигари

субектът не съвпада с предиката

в стила на патогенните обрати

и постмодерни деривати

трансгресията на забрани

като стил се препоръчва

и с безникотинова усмивка

момичето на фешън спама

се разтваря в своята реклама

Жената винаги е нелогична

и някак си допуска всичко

Мъжете се крепят на изключение

за да получат враг и разхищение

Но тя е ловката бутик интрига

на всекидневна нещастливост

и знае как да вкара злото

с неподозирана схватливост

без да влиза в отношения на пренос

И предпочита врачки

изготвящи любовни хороскопи

с дигитални апликации

и маските на Хелоуин

заместващи страха от дефлорация

Как без превод да се изтълкува

че тя е индустриалният профайлър

на едностранчѝвост

(industrial profiler of unilaterality)

която с фешън визия света снабдява

и от богати чичковци разграбва се

бельото в което е пърдяла

и знание което не е дадено

на никого в цялост

с когнитивните си дисонанси

я кара да изглежда жена на шанса

с шикарните апотеози

на опортюнистката й църква

мафиотски връзки да забърква

спонсорски програми

перачници и кухи фирми

хаштагвани с невинното й име

Със статута на певица без да пее

и на актриса с калкулирани провали

лицето на търговски марки

в конкурси манипулирани за нея

тя знае правилното поведение

и печелившите канали

на фалшиво раздухвани скандали

Нулираната анти-стойност

е вътрешен момент на всяка стойност

сведена до непристойност

желание и капитал подкожно

в нано-фабрики за производство

на кръвни клетки и протези

в киберготика набожна

на либидинална икономия

Тикток на крадени визии

от безлицеви кибер-мутанти

финансови вампири в транса

на трансакции в протуберанса

на аутистични банки

рутирани в императива

на универсалната размяна

и диалектиката на измама

Stalin holding a poster that reads:

“No lives matter”

Свободата като геноцид в труизма

на софт-либерализма

и глобална акселерация

под форма на локална сегрегация

капиталистическата тайна на парите

в циркулацията скрита

и кодовете с поведение и маниери

на паразитни тамплиери

ескалиращи процеси

на финансово поглъщане (takeover)

на системите с декодер

и стрийминг на сталинистки

чистки на фантомните активи

от деривативи на други деривативи

Момичето манипулира кода

както орхидеята осата хаква

за да я опраши в био-секс

без маточната одисея

и както капиталът хаква работна сила

за содомитска булимия

Тя няма никога достатъчно обувки

и само под дрехите е гола

и като имел отровен се увива

в слузеста и лепкава адикция

и с нови аутфити на сезона

по журналните корици

защото тя е бонус и цитат и лихва

и винтидж джендър

в силует на Сфинкса

Мелтдаун на студените култури

в горещи икономии

ретро-приливи на дилатация

и кибер-сензитивна екзалтация

дехуманизация на живота и смъртта

в кибер-генезис на серво-механизми

и невро-електронни атавизми

усилване на темпоралните сегменти

трепкащите клипове на дезертьори

преливащи в герои на монтажи

репертоарни торент тракери за хакери

интерактивни медии на сутеньори

хипер флуидни капитали

без географски привилегии

списъци с подкасти и catchy брандове

и шизоидните трансдуктори

вместо едиповски кондуктори

моментните шизофреници

готови да се интегрират

в чуждите съзнания на самоблокажи

и черни петъци на разпродажби

Да пътува и да пазарува

тя смяташе че това е вечно

и неуспелите със завистта си пречат

Нима на показ и извън себичност

не е готова да покаже всичко

и по време на пандемия

се навлича кампанийно

в противозащитните костюми

за маскирани хоминоиди

защото тя е малката мръсница

със садо-мазо белезници

на тъмно Просвещение

За нея травмите са това което

подлежи на пластични процедури

поднесеното тяло в коректури

и негативните мъже подведени

под репресивна хипотеза

мафиотски трикове на безвластие

извън структури на цялости

дифузната среда за всички поносима

и красивите души отказани

от идея за ранимост

и в масова ваксинизация

отхвърлящи идеята за виктимизация

Интелигентните войни

на вирусни поглъщания

и мултиплексови оръжия

със surplus на ксено-репликация

конективните дизюнкции в акция

и в пацифистка узурпация

на исторически процеси

историята компостира

имуносупресъри на мутиращи боклуци

в произволни вирус еволюции

в акт акт акт актове активност

на хипервирусна репродуктивност

Ana/Cata. Switch cur((re)re)rent. (( ) (( ))) O(r an)d( ).

Ko( I Ching hexagram 49: Revolution (Molting (( ))) leaves ( ) nothing

i)ntact TACT TACT. ((( (( (( ) (( ))) (( ( ( ))) (( ) )) ( )) (( ) ( ( )) ( ))) ( ))) )

Cyberserk repelting-slippage into dark-side ( (( ))) distributive ROMscrambling TACT tactics. (( (( ) ( ) ( )) (( )) ( )) ((( ) ( ))) (( ( (( ) ((( ))) (((( )

( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (( )) ((( ) ((() ) ) (( ) ) ))) ( (( ) ))) ( (( ) () ( ))) ( ( ) )) ( (( )

) ( ( ( ( ) Zero program.) ((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (( )) ((((( ) ( ) )()(())

(( ( ) ) ((( ) )) )( )) ))) ( (( ) () ())) ( ( ) )) ( (( ) ) ( ( (( ) ) ((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( (

))) (((( ) (( )) ((((( ) ( ) )()(())( ( ( )) ((( ) )) )( )) () ( ))) ( ( ) )) ( (( ) ) ( ( (( ) )

((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (()) ((((( ) ( ) )()(())( ( ( )) ((( ) )) )( )) )) ((( ) ))

)( )) ))) ( (( ) () ())) ( ( ) )) ( (( ) ) ( ( (( ) ) ((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (( ))

((((( ) ( ) ) () (())( ( ( )) ((( ) )) )( )) )) ((( ) )) )( )) ))) ( (( ) () ( ))) ( ( ) )) ( (( ) )

( ( (( ) ) ((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (( )) ((((( ) ( ) )()(())( ( ( )) ((( ) )) )( ))

() ( ))) ( ( ) )) ( (( ) ) ( ( (( ) ) ((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (( )) ((((( ) ( ) )()

(())( ( ( )) ))) ( ( ) ))

Отворени системи тагвани с локдауни

и мини-актове на фейк инстанции

индивидите разкъсани в дивиди

и транс-индивидуална метрофагия

ретро-конвертори на осмотична карантина

заразни влияния на фрагментизма

абандоници на антропоцентризма

във възходяща деградация на дивинация

безкрайните съждения на оракули

в автоимунни буйства на сталкери

катедрали с термостатни кули

и стенописи с мъртви везикули

и истерични магнитуди

в произволна пустота

на стомашно чревни трактове

ходещи гробове с нотариални актове

в автокефални зависимости от Главата

на тялото без органи и без червата

и хиляди плата и страти

на акумулативни геронтократи

бактериална сексуалност

извън корпореалност

виртуални симулатори

със силициеви слитъци

за обори на киборг добитъци

и яслите с плей-листи

за синоптични младенци

и анти-христи

необработените трупове

преди да се телепортират

в небесни кибер-войнства

с героизма на модерни свойства

и нова база за легитимация

в ксеногенетични диаграми

от плюсове и минуси без кратни

и без цифрови брудершафти

Плутоничните протуберанси

на вътрешната нощ

в шизофренично слънце

термично опустошено тяло

в неидентичност на абстрактна лава

екстериори на космическата травма

в метежна концентрация

на окултните пространства

и амфибийни номадства

и Другият на неекзистенция могъща

когато изтласканото се завръща

и в пълен цикъл липсата зацикля

в кръвоизлив без ликвидност

реките на смъртта артериални

в стратегия без периферия

и бреговете бавни травми

на биоенергийни спазми

делти с нимфомански устия

членоразделни и лъстиви

и светещи лица на странни гости

изследователи на морги

погребалните животни

в костницата и компоста

опитващи да сдъвчат своя господ

Забулена с екстеншъни

и фън шуй мрежите на дракон

момичето е множествен атрактор

и търси собствен полет

в проектили на нарезните си

секси дупки патронници и цеви

в оргазмена балистика

и джепане за оръжейни употреби

Алелуя бейби Алелуя

бейби на пангара

с яката дупара

за почистването на нагара

Краят на света ли? Това е въпрос

на превод и интерпретация

Секс-експлоатация? Това е медиация

Решаващите думи

заместени с чуждици

и лекомислено тя бърка киберпънка

с чалгата и фолк издънки

Жените следващи една след друга

в дефиле за разсъбличане

на своето понятие фалическо

докато Богиня майка на абоминация

маскарада на забулен фалос тества

Пишете за омерзение каза Есме

и Селинджър написа

На Есме с омерзение и обич

Нека й подскажем

сексът не е между двама

той е виртуална копулация

между редуващи се генерации

и любовта е пренос на минал опит

в ефекти на културно повторение

Несъзнаваното за жената

опира до бебешка количка

докато се срине в истеричка

на родова селекция и менопауза

на изгубената кауза

Мъжът е невротик до скъсване

в натраплива асфиксия

как да се измъкне от бащинската фикция

в наследствена вирилност

докато нелепите му топки дрънкат

в генофонд на семенна ликвидност

Това е постфройдисткото семейство

едипализирано в джендър хепиенда

на фамилната легенда

щастливо женени и моногамни

в разполовени брачни спални

И само машините на dating girls

лъскат имидж заради

самия машинизъм

на производствен ритъм

те са принадената стойност

преди самата стойност

която липсва и въпреки това изисква

актуална без да е реална

Пазарната вибрация във виртуална

ретроакция преди човешката поява

космическото зрелище преди стилът

да свика безстилните клакьори

на музите с лесбийски вампиризъм

вокални апарати за гръдните импулси

в мястото на кислородна катастрофа

възвишени остатъци на симулация

и в пладнешката сянка на Едното

светът пустеещ в самоликвидация

Това момиче на Дельоз

е майката Христова

преди да се сдобие с девство

и Девата разголена

на Революция с облечени мъже

към аутизма на гилотината

повела ги с лесбийски фалос

Нима не виждаш

с морална порнография

и консумативна етика

се утешават обществата

и Бог измислил е дрескодът

не мъжът и не жената

преди да ги прогони

от Еденската градина

Дали са имали Адам и Ева

какво да крият в рая

преди смокиновият лист да развенчае

пустотата на безкрая

В Jarden Alger

еко-момичето за джогинг

изгуби се от поглед

и сякаш в плюс size моделка

на пейката преля се в лелка

във фотошопа на съдбата

с изтъркана фитнес-постелка

Нека да позная

вибратор с мигащите светлинки

на коледна елхичка

сега тя ползва и вагинален крем

с ухание на полските тревички

Поезия за напреднали дебили

и публичен метаболизъм

на секс за начинаещи кобили

в мрежите на порно-капитала

и дефилето на Спектакъла

Как другояче те са свързани

освен без връзка с пост-истини

без поддръжка

Говорят за любов поради слабост

или хитрост и любовта за тях е

холограма на престижни крахове

Заради любов към любовта

идеите с идеи проветряват

в сключен психотизъм

Поезия ли е това

или първичен нарцисизъм

или деконструкция

на Wahrheit und Dichtung

където Истината

е със структура на фикция

В любов към любовта

те крият слабостта си

на кастрирани животни

в интимни отношения

на жертвоприношения

между двете смърти

All the children are insane

и в по-далечен срок

ще бъдем всички мъртви

Ride the highway West baby

Яхай ме докато скоростта надуя

Алелуя бейби алелуя

В рефрен на биополитики

Капиталът се завръща

в нови тикове

на равностойни извращения

и джаджи за сношения

любови на несъзнавани желания

осуетени априори

любов към истината като слабост

на неповдигната завеса

с призрак на кастрация зад нея

и сигнатура за чреслата

на човешките животни

скопени при първото причастие

на философското нещастие

Момичето за джогинг

във вечното завръщане

на дарвинисткия тълковник

размерът има ли значение

фалически вталена

куртоазна глезла

на несъразмерните капризи

защото тя е фалосът

докато мъжът го притежава

за да го губи по комичен начин

салонният управител

на Галилея за маскулинната вечеря

залезът на разум в холокоста

на запорирани космоси

неидентични тролове

в неясната война на полове

идеята за органичната държава

с фундамент от дигитална пяна

и куклите на стойност (puppets of value)

в конюнктурата протекли

на политическата икономия залагат

която са отрекли

Нима не става ясно че те воюват

за онтологическо различие

в самото безразличие

на биополитически машини

откъдето и да ги погледнеш

и Песента на Пруфрок

империя и меланхолия донажда

в постколониалните ландшафти

и гърч на обсолетни фавни

в метрополните руини

делегираните грантове за subaltern-и

и нисшестоящи чинове подгаврени

и новите зависимости

като движещата сила на сепарация

и социална близост в алиенация

Момиче с малките уши на Ариадна

предяща клиентелистки мрежи

обектите на похотливост свежда

до ерудитска забележка

и ако се наложи докторат ще купи

или в екзотичните професии

ще се замеси и ще прави филми

и модните романи ще бърка с дилдо

антифашизма с комунизма

в музея травестийно слети

в продуктово позициониране

на промискуитети

и за да изглеждат фреш нещата

Електра ще заклейми бащата

запазвайки го в резерват

на инцестна слонска памет

Не е за вярване че женски Хамлет

с шопинг терапия лекува

това което няма как да пазарува

аксесоари на будоарен аутизъм

от козметика и реваншизъм

сезонна разпродажба

за да се чувства важна

и в пристъп на истерични нотки

започва да отглежда котки

или рисува пастелни акварели

Венеция с влагалищни канали

замразени в крионични вани

и ще развива своите таланти

в екология без природа

творения на пустота и мода

компрометирани от вирусните щамове

на примитивни репликанти

и супер-хаос без програмни щампи

Too cool!!! Говори тя като хладилник

пълен с Кока-кола

докато се учи да флиртува

без да изглежда курва

Любов на сцената от Двама

това нарича трудна връзка

без да спестява успешните акценти

what’s good fuck

и бившите си гаджета приема

за партньори вкарани в играта

на инвертирани дегенерати

За нея всичко е фешън визия

под формата на индивидуална

диференциация и менструация

И лятото ще дойде когато каже тя

Властта на съблазняване прониква

във всички форми на живот и сфери

по кокаиновите магистрали

в зависимост да влизаш независим

и роби на пазара сами да се прекарват

в пазар на роби

И като инфлуенсър момичето очаква

да подобри света като го лайква

The Young-Girl has declared war on microbes.

The Young-Girl has declared war on chance.

The Young-Girl has declared war on the passions.

The Young-Girl has declared war on time.

The Young-Girl has declared war on fat.

The Young-Girl has declared war on darkness.

The Young-Girl has declared war on worry.

The Young-Girl has declared war on silence.

The Young-Girl has declared war on the political.

And finally, the Young-Girl has declared war on war.

Императивът на стоковата форма

я отхвърля като стока

защото тя е Абсолютният числител

на стокова размяна в акта

всичко нестоково да анексира

Тя е специална стока като парите

оставена встрани да представлява

режима на размяна в пълния му цикъл

и цикълът й никога не закъснява

За разлика от курвите

с банален ценоразпис

тя е кукла на луксозна стойност

и живата валута (living currency)

на мама и на татко

и на цялата държава

монетен двор

на юбилейното стакато

в инвестиционно злато

и ангел под прикритие

на Victoria’s Secret

и пети конник липсващ

на дизайнерски Апокалипсис

и есхатологичен фитнес

Тя не желае нищо освен да е желана

извън размяна господарка на фетиша

докато по моловете пазарува

и звездния прашец от себе си издишва

Желанието е това което наранява

Black edition на хубава Елена

съдържателката на бардака

чувствителна към кризи в брака

и модна консултантка

гибелния гняв на Ахил ще терапира

вкаран в производствен ритъм

И дървения нужник от детските й дни

е сфинктерна фантазия

на старческите благини

изповръщани вместо оргазъм

Желания в универсално блудство

на демократична логорея

развинтени нарочно

за да се фрустрират

в миялната машина

на нещастна домакиня

В История на декласирани без изход

момичето се чувства специална класа

Неоценимото е нейна страст

профанизирано от същите стандарти

които го изключват в авангарди

Момичето е връх на недосегаемост

нагарчащата наслаждаемост

в ключалките на девствените порти

и по етажите на сватбените торти

Алелуя бейби алелуя Есме

на безработно омерзение

Ти правилно разбра

светът се обезсмисля

в това което не престава

да не се записва

Това ли е светът на кризисни субекти

безсъдържателни като бейби кукли

във взаимни обвинения на страстни букви

във вътрешната пустота на stand by

с дистанционно управление да сърфират

Достатъчно е да превъртиш стрелката

на любовните дискурси

и Поезията на желаещи машини

ще трябва да се коригира

органи без тяло в тялото без органи

на кататония и смърт

и интензивна Нула

на взривна продуктивност

преди в графи на сексуация

да се подложат лобистки цербери

на приватизирана литература

и романистките плетящи

клюки на бабешката кука

Не на всеки който иска да е луд

му се удава

Фетишът на момичето

задвижва всичко без да шава

в полето на обществена шизофрения

и секс на образовани маймуни

в боди-арта на спинозистко тяло

от безкрайна контингентност на емулсии

и авангарден комунизъм на конвулсии

 

*използвани са текстове на ТИКУН, Ник Ланд, Джим Морисън

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Емил Билярски – Зелената котка

Ния Пушкарова, me and irina 95, print, 50×70 cm, silk screen print

 

Мечка

Аз нищо не знам и всичко мога.
Излизам от зимната си бърлога.
Навън е пролет и снегът се топи.
Самотна птица високо кръжи
И гледа.

Гледа от измитото синьо небе
Всичко, което може да побере,
Търси жертва, но вижда мен.
Махам ѝ с лапа, леко смутен

От своята сила и тази красота,
От това, че съм повелител на света,
Но не вземам нищо от него, само вода
От хладния ручей в долната гора.

Аз съм тук за да си играя.
Аз съм тук за да пазя рая.
Ако нещо изведнъж отзад те грабва,
Това съм аз – правя каквото трябва

 

à la guerre comme à la guerre

Аз не смея да се смея
Аз не скачам, че ще плача.
Аз не знам, защо ме няма
Искам в детството, при мама.

Газя по могили свежи,
Пазя това, що ми тежи,
Тичам, но съм на кокили,
Сричам имената мили.

Газ, спирачка под краката,
За и против във главата.
Между тях чуждо тяло,
Неразбрано, недояло.

На война като на война.
Хоро се играе с хора.
Няма къде да се скрия,
Значи пред всички ще вия.

 

Зелената котка

Коледа ли идва или рождество?
Слънце плахо грее моето место.
Всичко се повтаря за да разбереш,
Грешка е да имаш постоянен адрес.
Грешка е да търсиш смисъла навън.
Виж го как сияе
В твоя сън!

И гори вълшебни със таинствен смях
Зоват отвъд и чакат, да се загубиш в тях.
Диви самодиви ще те съблекат
И ще ти покажат, що е матриархат.
И зелена котка с тяло на змия
Ще слезе по спирала и ще каже
Мяяу…

И във миг ще знаеш, че е истинска
И ти носи нещо от другата страна.
Но ще я загубиш преди да кажеш ”Здравей”
Във свят, проектиран от супер як виджей.
Гони всички гости! Иде рождество.
Тръгвай на път да видиш, какво значи то.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X