RASSIM®, #3 Живо и Мъртво. 2019. Холографският код на художника/урина, изгоряло моторно масло/петрол върху платно, 210 х 160 см.
противно даскалско
ще смачкам мравката
каза петгодишното дете и се усмихна
недей помоли старата учителка
мравката ще я боли
ще я смачкам
потвърди детето и смачка мравката
а старата учителка протегна ръце
за топла прегръдка
не можеше да го докосне
другояче
щяха да я обвинят в насилие
з-бележка
не е добре да спориш с овен, защото удрят брутално
и после „душата те боли и тялото“
но, приятелю мой, виж циркулират в нета снимки на кози,
които стигат там, където и мисълта не може
…
а овните са тромави и отиват на курбан
Тийнейджърско…
Имам натрапчивото желание
да глътна топлийка.
Какво ще стане след това?
Ще усетя как хладното метално тяло
прониква във мене
и как се движи от гърлото ми към стомаха,
където се изгубва като тригодишно дете
сред Димитровградския парк „Пеньо Пенев“
и от време на време проплаква
(т.е. убожда ме)
А после?
После аз ще се уплаша
и ще изтичам в Първа поликлиника.
Там ще ми направят рентгенова снимка,
за да видят къде е детето (т.е. топлийката)
и след няколко часа то (т.е. тя)
ще се роди
т.е. ще се появи извън мен.
И топлийката ще ми бъде благодарна,
че съм й помогнала
да осъществи мечтата си
и с това пътуване
да ме познае отвътре
вследствие на натрапчивото ми желание
да я глътна.
развод
ще тръгна, каза ти
и ще ти взема всичко
не можеш, казах отмъстително,
ще ми оставиш всичко
в белег
***
Докато търсех планини,
намерих си дете… и куче.
Бахмааму и път –
ту не върви,
ту като гущер лъкатуши.
***
дали е грозна есента, попита ти веднъж
а аз се изумих
но ти твърдеше убеден,
че листопад е черна жътва
дърветата листата губят, като родители – децата
и им е много, много мъчно, и есен затова е тъжно
не, аз ти казах, не е тъй
листата следват своя път, а пък дърветата ги пускат
от дълг родителски, и мисля
че те са ту щастливи, ту нещастни
а ясно, каза ти, и се усмихна
децата тръгват и намират те своите деца
те – техните деца и тъй нататък… за да станат
накрая всички на дървета, да?
И тя от чиста – стана скверна.
…
Парцал да съм, а не жена – се моля
за да изтривам – слой след слой – горчилките,
натрупани нагъсто през годините,
сплавта от мраз и ярост, с кръв засъхнала,
щита от страх, погром и недоверие.
Един парцал във свят на потребление
би имал свойта мисия – да те пречисти.
***
преди да ме удари
ръцете му обичах
а после, след шамара
любимото умря
приех, че е загинал
защото беше празно
и бе ми нужен някой
за който да скърбя
Събрах последните лешници.
Сключих мир с есента.
Горчиво!
Нямо и кучешко
Лежа безпомощен на твойта длан
от обични емоции прекършван.
Опитах някак ласка да ти дам,
опитах нещо мило да ти кажа,
но стихнах, че уви – лишен от реч,
успях да те одраскам само.
Прости природата на не-човек
с космати и несръчни лапи… мамо.
списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X