RASSIM®, Sea Black, 2015.От серията СОЛ, 2020-2009, морска вода върху хартия, 70 х 100 см.
Тя каза:
– От сутринта треперя
Телефоните не спират да звънят
Никой не се наема
Вратата е заключена отвътре
Ние сме опънатите нерви
От тук до всички краища на света
Епохалните ластици
Се късат на няколко места
По дължината
Говори ясно!
Иначе вони
Умовете ни са бунища
И вече не побират
Тогава, тя каза:
– Работата ми е да беснея
Жрицата на любовта
Стъпва по разбитите тротоари
На бавно сриващия се град
Корените само го крепят
Майката на човешкия род
Бута бебешка количка в калта на съвестта
Дъщерята на истерията
Споменът на отчаянието
Травмата
Която отрича традицията
Престъпника на закона
Секва рутината
Рухва стволът
Тътне земята
С гласовете на мъртвите
Новата цивилизация
Началото
Неразпознатото
Съм аз
съществувам ли ако потъна във забрава
ако тялото ми казва да на всяка нежност
но отричам жестоката реалност и
ако кажа не на жестоката реалност имам ли тяло
в миналото ли оставам ако само ме помнят
компресирана във капка кехлибар
ще успея ли мига изпълнен с радост да запазя
и ще имам ли бъдеще ако за нея не разкажа
Щастието ми е рилско езеро
Бистро там високо чака
Моето изкачване Окото
Моето изкачване е бавно –
Мъката на моите предци
Дърпа ме надолу споменът
Думата сурова не лети
Рони се скалата на упадъка
Пътят ми е пътя на раздялата
После се замислям вече зная
Щастието ми не го засяга
Щастието ми е рилско езеро
То запълва празното в душата ми
После се замислям така трябва
И тогава казвам сбогом
Този курорт е измислица
Тази плажна алея
Широка и озеленена
Със стрелбища, сергии,
сладкарници, пицарии
С рикши, каляски и понита
Този пясък златен, ситен и мек
Тези хотели потънали
в лятна обедна нега
Не е истина
Но има живот зад всичко това:
Шестнадесетгодишни
продавачи на сувенири,
чистачи
готвачи
келнери
Полагащи усилие
И добро настроение
Местни жители бледолики
вземащи всеки ден автобуса
Сутрин в пет
Някои карат и нощни смени
на хляб и вода, за да спестят
Има живот
Приятна почивка драги гости
Нека ви остане задълго
в сърцето и паметта.
Жертвоприношения
Китарата ще я подариш
на циганина, който чака отвън
спалния чувал ще дадеш
на брат ми, който мръзне през зимата
тревата ще раздадеш
на другите в бара, които ще те помнят
последните левчета ще пуснеш
в шепата на бабата в подлеза
така ръцете ти ще са свободни
за да подпираш с тях небето
да не рухне отгоре ни
Не бих оцеляла с твоята глава днес
Не бих доживяла с висшия ти интелект
Виждаш бедствия в забавен каданс всеки път
в сянката на мисълта ти дебнат хищници
Кажи ми как се живее в постоянен страх
Без апетит без малките неща
Които дават утеха и лична свобода
Не бих могла
Даже знаейки че утре светът ще пропадне
И ще потъне в мрак
Днес се смея с децата си и им вдъхвам кураж
И нека изчезне човешкият род
Щом така му е писано
Но днес съм до теб и ръката ти стискам
Кажи ми кой спасява Спасителя.
списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X