RASSIM®, Корекции 1996-1998. Две фотографии „Преди“ и „След“, 210 х 90 см. (всяка), пет паралелни видео прожекции/филма/, звук (34-45 мин. Всяка), изглед от изложбата: По местата. Тяло-Спорт и Общество, Музей на човека, Дрезден, Германия, 2001. Фотография: Музей на човека, Дрезден, Германия

 

Принадлежа към всички момчета, които не срещат никого през лятото. Зимата е нашия сезон – за бръснати глави, състезания по заледени пътища и евтино уиски на последното стъпало преди прага на рая. Или квото там ни чака.

Принадлежа към момчетата, които не могат да бъдат сигурни дали са казали нещо или само са си го помислили. Тия дето седят отстрани, но никога не обръщат гръб на страха, защото знаят, че той е нещо, което трябва да държиш винаги пред себе си – в готовност да му теглиш ножа.

Принадлежа към лудите момчета, защото това са единствените момчета за мен. Никога не говорят за посредствени неща, а горят, горят, горят с всяка дума. И светът им дължи най-различни неща. Момчетата на Джак, които десетки вечери са ме взимали със себе си по барове и ровове. От които едвам да се измъкнем после, ама си е заслужавало. Лудият път се изминава единствено на колене. Други начини няма.

Мои са всичките момчета, които тормозят, защото са били тормозени. Непоправимите, ангелите, успешните, красивите, общодостъпните, нацепените, проблемните. Абе, горе-долу всички с причина за един или друг проблем, от който не могат да се отърват и затова си го изкарват на мен.

Приятелчета са ми момчета, дето не би им било проблем да крият мускулестите си гърди в корсет или да се шляят по шосета и заети булеварди с лакирани нокти. Сещаш ли се? Момчета, дето им се иска да живеят в двайсет и първи век – демек да се определят с едно-две неща повече, не само това между краката им да ги диктува.

Принадлежа към момчетата, които уважават жените. Не ги смаляват – правят ги равни на себе си и най-важното – виждат ги като личности. След това нямат търпение да затворят очи и да ги боготворят, защото тва е правилно. Най-праведната религия, мамка му! Бог винаги е бил жена и си го знаем от хиляди години. Лошите момчета не са давали да го признаваме просто.

И те са мои хора, макар да съм си патил от тях, ама подсъзнателно ме търсят по лабиринти, дето ги превръщат в големите лайна, които са към всички.

Принадлежа към всичките момчета на света. Щото ги обичам по себеподобен начин и поради тва мога да се впиша във всяка групичка, ако тва ми е целта. Без да се опитвам даже. Позиционирам се някъде между безкомпромисната доминация и ваниловото подчинение. И мога да съм всякакъв, по всевъзможни начини.

За момчетата и хората. Нищо повече не искаме, освен да ни се прави добро. Ако може да не сме и длъжни след това, още по-добре.

Принадлежа към всички момчета. Предани същества, стига навреме да приемаш и предаваш.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.