RASSIM®, “…астие“, 1993. маслени бои върху черга, 100 х 100 см

 

Облаци

дим от лулата на господ
индианците се учат
да четат

 

Високи ледни планини

Вечеряхме с мъжа ми в луксозната ни кухня
и след вечеря излязох на огромната ни тераса
за един джин с цигара.
Здрачаваше се.
Орехът над мен кротуваше,
полюшваха се листата едва-едва
и самодоволство се разливаше по вените ми.
Тогава някакви хлапета, квартиранти от третия етаж запяха.
Репетираха, отново и отново повтаряха, изчистваха детайли, смееха се.
Орехът замръзна.
Защо спрях да пиша?
Кой е виновен?
Липсващият читател?
Възрастта?
Спретнатият ми дом?
Порядъчният живот?
Навярно от всичко това по малко.
Обожавах да се спускам по
вертикалните си разкази
до дъното на екстаза
но вече не се вълнувам.
Отлях от джина и се прибрах.

 

Магарешки песни

Гледа магарето буреносния облак, източва шия, раззива гърло. Облакът пуска светкавица, магарето – хрип, и веднага надцаква с рев. В същия момент удря гръм.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.