Калоян Богданов, s
На бюрото ми има очила и химикал
Разположени вертикално по неговата плоскост
Взирайки се продължително в една точка разположена във високия край на въображаемата вертикала
със съвършен интерес на втренчена котка в размазаната й мъртва приятелка
Химикалът изчезва по силата на оптична илюзия после изчезвам и аз
В тишината шума от духалката е като единствен космически шум
Също така няма нищо извън тази стая
която е мъничка колкото мъничка котешка смърт бюрото е вдясно
Върху илюзията му за дървена повърхност лежат очила и химикал
Спрямо хоризонтала черният стол е съвършено наклонен и празен
Обичам да мирише на пържена риба
Обичам да слушам как се карат съседите
Като казанчето което не спира да капе
а котките като в цъфнала ръж
да се въргалят в казаните
И цялата тази суматоха е дъжд
И всичко освен любовта е от слама
Освободете ме да падна
Така както искам
За да изправя гръбнака си
За да е по моята мислена ос
Дръпнете се встрани
За да застрелям слънцето
Освободете ме да падна като жътвар
Като дете да прекося ръжта
В това несигурно време
По улиците се редуват светли с тъмни отрязъци
И когато преминат границата към усойното
Хората загръщат палтата си и придържат ревера с дясната си ръка
Като разколебани
Туптят ли, там ли са все още сърцата им
Как ли спят совите
С глава под крилото
Под воя на вълците
Под перушина
Която пада като сняг
След разкъсване
И една голяма кръгла луна
Ги преследва в съня им
списание „Нова социална поезия“, май 2026, ISSN 2603-543X