Анелия Гешева – Баджовете им висят над салатите с рукола

«Окото вижда
как небето се разтваря» –
написано на дъното
на царското цукало.
И нарисувано око.

Не те обичам повече,
човечество,
защото
окото ти е вперено все там.
И все това ти е небето.

Не съм дърво –
ми вика
и си закопчава ризата.
Прозрачна си ми,
правиш се на евтина…
Дърво си, викам,
палиш се при триене.
А съм прозрачна
като кехлибарените топчета
на дядо ми от броеницата.
Там всяко топче е една молитва.
Пък дядо беше много, много беден.

продавачката в траурния магазин
си купи оранжеви гащи
така добре й стояха
заради мургавия тен
и стегнатия корем
и заради нейните
двайсет и осем години
беше хубава с тях
и когато ги носеше
на работа
беше й гузно
да продава венци и жалейки
и ковчези
особено малки ковчези
и евтини шалчета
от дантела
и оранжевите й гащи
нямаха нищо общо
с това
нито че понякога се напива
в работно време

знаеш ли какво ще направя
ако имам много пари
пита
и си отговаря
ще наема най-скъпия хотел
или най-скъпата яхта
и
и
не теб
ще поканя бившите ти любовници
цяла седмица
да ядат и да пият
да изтрезняват
и отново да пият
да чукат чаши
да се побратимяват
и в последната нощ
да им кажа
благодаря ви момчета
благодаря
че сте я имали
и че сте я оставили
защото тя
не е жена за един мъж
а сега е само за мен

Здравей!
Ако четеш това,
значи не съм умряла,
както ти обещах.
Приятелите ми
се събраха отново
като мускетарите
на Дюма,
вече толкова седмици
ме следят
да не хлътна в някоя
от кръчмите
на самосъжалението,
където дебнат твоите агенти,
пазят ме даже в леглото
и от време на време се правят,
че отиват до банята,
за да мога да ти напиша това.

баджовете им висят
над салатите
с рукола
за половин час
едното око в телефона
другото в часовника
потта им мирише на Boss
както мирише стръвта
на успеха
и нямат жени
и нямат мъже
не и такива
които да им кажат
че животът е друго
не надпревара с безумието
между девет и шест

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X