RASSIM®, Стари картини. Пусен. Спяща Венера и Купидон, 2017 – 1630. От серията Органични картини, холографският код на художника: урина върху хартия, 150 × 205 cm 

 

***

забрави – онази
гневна дума престъпена
клетва или
обещание дълго
неудържано – забрави го то
е нарочено
да го забравиш

забрави – онези
честни лъжци и
фалшиви верни приятели
и всички двамата или
никой – трябва да ги забравиш те
са създадени
да бъдат забравени

забрави всички – онези
големи малки средни
високи огромни наистина
огромни и всички
неща – забрави всичко
скъпа

за да дойде любовта

 

Живял някой си в доста приличен град

живял някой си в доста приличен град
(камбани летели нагоре и после назад)
пролет лято есен зима
той пеел ако не успеел, а успеел ли танцувал

Жени и мъже (и големи и малки)
грижа за някой си нивга си нямали
сеели каквото нямали и после жънели същото
под слънцe лунa звезди и дъжд

Децата се досещали (но малко били
и забравяли все повече както растели
(есен зима пролет лято)
че обича го никоя толкова много

като сегашно и минало, като листо и дърво
тя с него се смеела и с него тя плачела
птичка в снега и вятър в степта
бил всичко за нея на тоз някой света

a женели се някои за вечните любими
през плач се смеeли и танцът си танцували
(ставай погледни вярвай и следва )
за нестореното съжалявали заспивали и сънували

звезди дъжд слънцe и лунa
(само снегът може да обясни едва
как децатa забравят за да помнят все пак
а камбаните литват нагоре и после назад)

и един ден предполагам тоз някой умрял
(но целувка за сбогом никой не му дал)
хора забързани един до друг ги погребали
малко по малко било по било

стъпка по стъпка ден след ден
лека-полека в по-дълбок сън
някой и никоя в гроб през април
жадният дух всички да и ако примирил.

Жени и мъже (и динг и донг)
лято есен зима пролет
пак посятото жънат и обратно се връщат
под слънце луна звезди и дъжд

 

***

по времето на нарцисите (които знаят
че на живота смисъла е да пораснат)
забрави защо, спомни си как

по времето на люляка възвестяващ
че има смисъл да си буден ако мечтаеш,
помни това (забрави за сякаш)

по времето на розите (които ни удивляват
как сега и тук в рай преобразяват)
забрави ако, спомни си да

по времето на прекрасните неща отвъд
това, което умът може да разбира
помни търси (забрави намира)

и в загадъчното бъдно
(когато време от времето ще ни избави )
забрави ме, и ме помни.

 

Умът ми

умът ми е
голям къс от все същото нищо, което
докосване,
миризма, вкус и зрение непрекъснато
нападат и
рушат с остри убийствени инструменти
в агония под чувственото длето аз
се треса в конвулсии
хромово жълти и вървя с крачки кобалтово сини
но пак
усещам, че някой умело ме променя и
малко по малко
ставам нещо различно, себе си
всъщност
и тогава надавам лилави писъци и
ален рев.

 

***

Нося сърцето ти с мен (нося го в
моето) с него съм винаги (ти си там
където съм аз, скъпа; ти си в това
което правя, любима)
не се страхувам
от съдбата (защото ти си съдбата, мила моя) света
не желая (защото ти прекрасна си моят свят, истинският)
ти си смисълът на луната
и вечната песен на слънцето си ти

ето я най-дълбоката истина на никого неизвестна
(коренът на корените, напъпил цвят на цветовете
и небето на небето на дървото наречено живот; а расте то
по-високо от това, което душата очаква или умът крие)
ето го чудото, което разделя звездите

нося сърцето ти с мен (нося го в моето)

 

Уморена

Уморена си
(предполагам )
от пъзела на живота вечно забързан;
и аз съм така.
Ела с мен тогава
и ще оставим това далече, далече зад нас –
(само ти и аз сме наясно!)
Ти си игра
(предполагам )
и счупи най-любимите играчки
и си някак уморена сега;
Уморена от чупливи неща и –
просто уморена.
И аз съм така.
Но днес идвам в очите с мечта
и с отчаяна роза по вратата на сърцето ти чукам –
отвори ми!
Ще ти покажа места, които Никой не знае
а ако искаш
и любими места на Съня.
C мен ела!
Ще надуя чудесния лунен балон
който вечно се носи над нас;
Ще ти изпея рубинена песен
за звездите вероятни;
ще бродя в спокойната степ на съня,
ще намеря Едничкото Цвете
което ще пази (предполагам) твоето малко сърце
докато луната от морето излезе.

 

Превод от английски Христина Керанова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.