Най-новото

*
в живота две неща не се
забравят плуването
и карането на колело
в моя са три
горните
и нея

*
съдба няма, но дано
ни срещне отново

*
наблюдавам се
с опакото на очите си
слепците не знаят
колко са привилегировани

*
погледът ти е начален стадий
на бедствие
повярвай ми всеки мъж
мечтае да умре така

*
когато дойде виждах само теб
когато си тръгна виждах само теб
от много гледане се ослепява

Кафяво

едното ти око
в хамака на времето
другото ти око
заключва стаята
на безкрая

толкова нежно
могъщество
под веждите ти

а какво остава за усмивката

*

красива като роза
рядка като еделвайс
единственото което искам
е да поникнем заедно

*
ти си моят въздух който вдишвам
и издишвам през устата
когато те задържам летя

*
заспах мъртъв
и се събудих дете

*
по очите най-добре се познава
човекът дали е нещастен

по очите най-добре те познавам
че с мен ще си щастлива

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

2017

Учителят каза, че
почти всички руски поети
имат синя кръв,
докато през прозореца
агитката на Левски преби
две шестгодишни армейчета.

Степени

Второто най-опасно,
което може да ти се случи през зимата,
след това да бъдеш пребит
и захвърлен в канавката,
която нощем бежанците
ползват за тоалетна,
е това да бъдеш сит
в облаците на декември.

Role model

За да бъдеш един от пълните нещастници
на поезията или аеродинамиката,
трябва да затвориш очите си
за света на пенсионното осигуряване
и естетиката на социалното,
трябва да имаш време, в което
не си нужен на никого,
държавната работа не е добро начинание;
частният бизнес не е достойна
инвестиция за твоята сетивност;
най-правилно ще бъде
да се пуснеш по бръснача в дъното
от прогимназиалния виц
и на дъното да събереш
двете половини от ръцете ти; дай им
предимството на многословието –
красивият човек е тихият човек
красивият поет е бившият поет
красивият човек е бившият поет.
Няма нищо срамно в това
да правиш некултурни неща
на открити места като
градините, пасищата, долините,
калните паланки
на едноокия Идеолог.
Кой би искал да чете
как някой пубертет се съблякъл
гол в два съседни подлеза
и крещял нещо за братската
солидарност
като най-красивото съществително.
По-добре да теглиш майната
и на римите, и на белия стих;
Най-добре е да се хванеш
с глупостите на големите.

Ти

На Цветана

Прибери ме в утробата си, мамо,
искам отново да ме храниш
от ръцете си само с най-нужното;
да отнемаш останалото,
да го заравяш с тайните ни под завивките.
Прибери ме в камуфлажите си, мамо,
нахрани ме с незнанието за всичко,
което може да ни нарани;
измий лицето ми със двете си ръце
и после ме приспи.

*
стените на сиропиталището се рушат
храната не остава в стомаха ми
старецът от горния етаж се самоубива
и тялото му нарушава хармонията
на прелетните птици
трафикът ескалира
по магистралата на всеки въпрос
защо

Предлитературно

Една вечер
се изпаряваме по линиите
на българските железници,
за да не можем никога повече
да срещнем земята.

Вълнуващ ревматизъм

Когато обявиш
SMS поезията за мъртва
и после покажеш на хората
как да тълкуват
кошмара си.

Крадецът е творец

Разстоянието между очите ти,
поемите от зачертани вестници,
които никога не написа,
и всяко предумишлено завръщане,
което винаги се ражда на 10-ти,
се крият в лабиринтите
за бързо реагиране
на правилното място
в грешното число.

Манифест

Последните първи, които прерязват
лентите на магистрални входове,
един ден излитат в изтребители
с новороденото и неговия смях,
финансирани от родината майка,
за да навият за нещо
неговата си майка.
Страхът на Победените първи
прерязва смисъла зад смисъла
на смисъла, защото
– образователната ни система
е всичко, от което се нуждаем –
нека забравим
за вкуса на асфалта.

*
Всеки от нас има индустрия,
която да задоволи,
която чака да й бъде доставено,
и целият момент
от зачатието до смъртта
е вакуумирано търсене
на удоволствието.

*
Аз се превърнах
в малко егоистично подобие
на изродената бяла култура,
когато заключи смеха си
и два три сантиментални боклука
и ги изхвърли през прозореца.
Стихове е много нежна дума;
нека говорим
по същество.

Нирвана

никога да не пожелаеш да пишеш
за човек

Аксиома

Учителят каза:
Докато движим тялото си
сме живи
-Отклонение от основното
Смъртта е движение

Земя

Опитахме се
да продължим въпреки рецептите
на народните лечители
и съветите на стюардесите,
как да не превръщаме
себе си в изкуство,
а вместо това
да се обичаме.

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

меланхолия

нека се изчукаме
три пъти
за щастие

lust

мога да те изтрия
от мислите си
но не и от
ръцете ми

*
ако е истина че
очите са отражение
на душата
то значи
тя е най-красива
след третия оргазъм

*
оставих сърцето си
на речната гара
за да отплавам
към дъното
на душата ти
без теб

любов

миг невнимание
после цял живот
мъртъв

живот

всичко е
любов и
смърт и
много секс
по средата

*
ако има някой
който може
да те разруши
това си ти
самият
винаги става
отвътре навън
и винаги
си заслужава

абстиненция

действаш ми
по-силно
от хероин
ще използвам
всичките ти
заместители
за да се откажа
от себе си

махала

улицата на
която ни се
ебаваше майката
сега е празнично чиста
гледа мръсно
и пита за нас

носталгия

чувството
че съм без теб
е като граната
с махнат предпазител
колкото и да я
прехвърлям
от ръка на ръка
знам че
ще избухне

love crime

не ме е страх
че ще ме хванат
страх ме е
че няма да
ме открият
никога

*
любовта е
липса която
има непрекъсната нужда
от това да се
самозапълва

*
липсва ми
иконата
но не тази
на която се
молим
а тази пред
която се
събличаме

животни

сърцето ми
го хвърлих на
котките
защото имат
девет живота
а кучетата
обичат само
по веднъж

страст

може да има
хиляди причини
а може и
нито една
но по-лесно е
да спра хероина
отколкото да
се инжектирам
с теб

*
в лабиринта
на страстта
има два изхода
единият е болката
а другият – смъртта
любовта е само вход

самота

движим се като
котка из стаите
на старчески дом
и чакаме смъртта си
за да бъдем пак
всички заедно

докато животът ни раздели

любовта е
лицемерно чувство
освен когато
е несподелена

до живот

любовта ни арестува
докато крадем
от времето
което не ни остава
заедно

чернобил

душата ми е
изоставена
територия
която иска
да я анексираш
но не и да забиеш
знамето си там
тя вече е
мъртва
от радиацията
на миналото
и неговото
население

добро или нищо

сексът е за
живите
мъртвите
могат да бъдат
само обичани

фобия

страх от това
че ще те искам
и след смъртта

вечност

ти си бъдеще
в миналото ми
което не бих
заменил
за нито едно
настояще

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

*
слънцето запали луната
всичко е свято
небето е звезда
която пада
майки извършват жертвоприношения
на детските площадки
мъжете посипват главите си
с пепел от заводите
пророци изговарят болката ни
пред иконата на времето
накрая обрязахме
дори уличните кучета

гледка от отвъдното

спи
захапала снимка на небето
ръката й
отмества неволно тъмнината
поти се
защото сънува че е лято
а прозорецът е отворен
и мен вече ме няма
да го затворя

*
всеки облак е рана
по кожата на времето
бурята покрива
улиците с кръв
ще се удавим тази вечер
и на сутринта
небето ще изплува
покрито с белези

*
светлината се движи
като лодка по улиците
събира удавниците
и оставя камъни
в които се препъваме

аз и ти

улично куче с две сърца
което децата от квартала
кастрираха

погребение

на мен

подарявам ти
всички цветя с които
времето покрива вечността

седмият континент

откраднаха входната ни врата
и оттогава не спим
само се ослушваме
някой да не се промъкне
в търсене на близост
да се скрие под леглото ни
да ни слуша
как правим любов
и когато дойде времето
да се самоубие
заедно с нас

*
сняг капе
вместо кръв
от ножа
който споделяме
докато мълчим
от щастие

въпреки всичко
все още приличаш на мен –
очи потопени
в кофа със синя боя
устни целували
белите стени на детската стая
която остана празна
ръце които
не пускат нищо
което вече не съществува

циганско лято

от очите ни
падат искри
някой ден
ще си тръгнем
сред горски пожари

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

преди края на света слушаме риана

нещо в начина по който ме убиваш
ме кара да чувствам
че не мога да живея без теб

*
поезията
е наказание
за престъплението
на живота

златният век

каза ми че ставам
само за две неща –
писане и секс
а аз те обичах

но ти ме обичаше повече

*
помниш ли
когато закусвахме преди секс

после престанахме

отделихме душата от тялото

*
без теб
сърцето ми е
мъртва маймуна
в слънчев зоопарк

*
може да ни раздели
само смъртта
но тя все ни събира

*
първи сняг
Бог кърми
земята

космос

наса откри седем нови планети

седем нови места
за вселенско нещастие

матрицата

цигани ровят в боклука
като мен
в гугъл

неделя
фокусникът вади от цилиндъра си
слънчево зайче

градски транспорт

тялото ти е като забравена книга
в метрото
хората не знаят на кого да я върнат
и я прелистват
но само един си я взима за вкъщи
или я хвърля
в кошчето за боклук

когато си тук и те няма

разпъваш нежността ми като кожа
така очите ти остават в стаята
с всички други ангели

*
ако не е любовно писмо
поезията няма адрес
ако не е до теб
няма смисъл

любов

поезията
беше грешка

*
няма къде да отидеш
няма къде да заминеш
няма къде да се върнеш

любовта е единственото място
на човека в света

*
ще се обичаме
ще успеем
защото е невъзможно

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

дневник на бойните действия

изстрелях целия боекомплект надежда –
любовта не праща подкрепления
пред любимия си враг
оставаш сам

тежки загуби в жива сила

вече пиша само кратки стихове
защото всички думи
бяха убити от теб на място

килотони любов

твоето сърце нанася
тактически ядрен удар
изравнява ме със земята
сякаш никога не ме е имало

ход с царицата на битието

всичко е химия
всичко е политика
всичко е любов
всичко е лъжа

триста дяволи

що за поет си
ако светът ти се струва
нормален

съвети за поети

когато стигнеш дъното
се огледай за тайна врата
със стъпала
надолу

там
живее
поезията

мъртво вълнение

всеки стих
от моята поезия
се удавя в мълчанието ти

необятна власт на нощта & тъмата

мракът е побъркания владетел
в световната империя
на човешката
самота

академия летална

смъртта чете лекции
в катедра самота & умиране –
след изпит при нея
скъсани
няма

краен извод

успехът в живота
е тема по която
най-подготвени са
гробарите

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017