*
Любовен мускул в полово искание
напълни жилата със кръв,
обзе го триединно желание
коя от дупките да стане стръв.
*
Когато носталгия грабне сърцето
и плачат горчиви сълзи,
когато самотно се чувства момчето –
по-нужна от нужник си ти.
*
Добрите хора са добри,
но светът се изменя, нали?
и тогава мръсникът прикрит
ти набутва в гъза динамит.
*
На маса, пред магия малка
настройвах своето черво.
На сутринта – картина жалка –
изсрах брикетено лайно.
*
Гол до кръста във реката
чака на пусия,
кур му смуче под водата
шаран – минетчия.
*
Питаш ме, защо си изгубих лявото мъдо.
Търся го аз, искам го аз,
че без мъдо съм Лили без глас.
Тук е паднало нейде в тревата…
Хайде всички търсете го с мен,
че без мъдата увяхват цветята.
Те са цветята на моя ден.
*
И тогава много тъжен
(аз съм персонално блед)
на Росица издокарах
а ла Пенчовий куплет.
Имаше дърво в гората,
Да го наречем… Стоян.
Той не беше се преплитал
и умираше от срам.
А до него Роса – Лина
с чудни вейчици зелени.
Тя е горската бамбина
Бяха те усамотени.
От прегръдката им силна
(как жадуваха за син!)
Пръкна мебел рентабилна
В качеството си на скрин
*
Мокър покрив, антена, гугутка…
Безработен и тъжен комин
И тавански прозорец.
И путка…
Замириса на краден бензин.
*
Бягат дните – подгонени зайци,
а часовникът тика и така:
– Колко много са тези китайци –
Заканително гарванът грака.
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017