*
правя картина с теб
задрасквам я с черен маркер
и започвам отначало
този път с избодени очи
далеч съм
а всъщност съм
на пейката и те наблюдавам
за теб ще бъда
без бельо
без тяло
ще ме докосваш грубо
а аз ще вярвам
в чудеса
*
разкъсвам въображението си
ходя по водата
за да вляза
в твоя живот
*
тласкаш ме
към непорочност
вдишваш
цигарения дим
кашляш
не ти понася
чашата натурален сок
е неизпита
опорочена съм
*
движиш се в обратна посока
докосваш предмети
отдолу нагоре
всичко е наопаки
катериш нанадолнището
объркан си
това ли са звездите?
докосваш ме
с поглед на влюбено хлапе
в алкохолния отблясък
от кенче фалшива бира
*
научих се на тишина
на мълчание
научих се да минавам между капките
научих се на слепота
на нямост
мислех че те мразя
а сега го твърдя
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017