*
мъртво море
не е географски обект
а водният басейн на
кръвта ми
която излиза от сърцето
умиращо от болката
по неподелената ни любов
*
името ти
пари на гърлото ми
когато го изричам
така, както алкохола
(който пия при отсъствието ти)
го прогаря
сега съм тройно изгорена
един път за това, че ме
подпали с бягството си
един път за това, че
обръщам поредния шот
и един път за това, че
крещя името ти
в комбинация с
„мразя те“
три е свещено число,
мисля, че си заслужих рая
*
страховете в нас
се раждат бързо
като насекоми
които не преминават
пълна метаморфоза
не трае 9 месеца
бременността
като с бебетата
но
хубавите неща
стават бавно
а лошите –
бързо
*
като те погаля с пръст
по мен полепва прашец
и по това разбирам
че си невинна
като пеперуда
която току-що
е излязла от пашкула си
и е разперила криле
към необятното
видях те
и ослепях
твърде дългото
гледане към
ярка светлина
води до слепота
и до любов
*
с мечтите в очите си
създавам океани
в които и аз
и хората срещу ми
с удоволствие се гмуркаме
без да ни е страх
че ще се удавим
защото света на мечтите
е единственото място
където да сме безгранично щастливи
за толкова време,
колкото искаме
смъртта със спокойна душа
е жадувана смърт
(без)край
последните крачки
са най-изморителни
затова отстъпваш крачка
назад от мен:
събираш сили
да оставиш любовта ни
недовършена
преди да ни измори
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017