Великден
1.
Стотици свещи,
малки и големи –
според греховете…
А над тълпата,
отдавна
невярваща
във вярата,
отегчен,
за кой ли път
възкръсваше Христос…
Варна
1965 г.
2.
Един ден,
незаписан в Светото писание,
на Христос ще му омръзнат
хвалебните речи
на благочестивите червеи,
дарили го със безсмъртие,
за да се хранят
с плътта
и кръвта му…
Ще слезе мълчаливо от кръста
и ще бъде щастлив,
че е смъртен…
1985 г.
3.
Жестока е кармата
на необходимия грешник.
За да обезсмъртят Божия син
е нужно предателство!
Това е цената.
За Христос – любов
и вечна слава .
За Юда – храчки и анатема.
Плачете за необходимия грешник!
Плачете за Юда!
2017 г.
*
Пустинята на глътки жадно пие
реката във душата ми
оазисът зелен
възкръснал сред безвремието
Болка
Господи,
колко болезнен
е пътят през пустинята
от моето тяло
до твоето тяло…
Там,
някъде по средата,
тлее огънят.
Ключът – изгубен.
Забравен – езикът.
Магията – погребана
в пясъка,
изтичащ между пръстите…
Ослепях за слънцето.
Оглушах за птиците.
Забравих гласа си.
Престанах да дишам.
Умирам.
Обичам ли?
Мразя ли?…
*
В тялото ми есенно
линее
птица пролетна.
Не поглежда трохите.
Водата не докосва.
Тъмнината я плаши.
Пролетни небеса
сънува
птицата
в затвора
на тялото ми
есенно…
In the Death Valley
Слънце убиец.
Хлъзгави пясъци.
Дебнещи змии.
Подлудяваща тишина.
Измамно спокойствие –
като предателство
от приятел…
Болезнено изхлузих
старата си кожа.
Преродена,
кръвта ми срина
здравите прегради
и сега
голото ми тяло
свети,
озарено,
от допира на нежните ти пръсти
Добре дошъл във Рая!
Но се пази –
и аз сама не зная
дали сега съм Ева
или змията…
Вън от рая
Прокудени от Бог,
две деца –
изгубени и любопитни,
последвахме змията
сред тревите,
които шепнеха с телата ни…
Ласкавият залез
напълни шепите ни
с лудо вино
и ето –
огънят на виното
разпалва вече
жадните тела.
Една нетърпелива,
последна капка
от устните ми се отронва
и бавно
пълзи
по мрамора
на кожата ми
в очакване
да я изпият
устните ти…
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017