*
поезията ми
е по истински
случай
главните заподозряни
липсват

 

автопортрет

искам да ме
нарисуваш
щастлив
но не знам
дали ще ти
стигне
черното

 

нимфоманката

аз не правя любов
а изкуство
така или иначе
накрая само то
оцелява

 

*
последното погребение
на което бях
беше на сърцето ти
други гости нямаше

 

protége moi

гоня с език
падащия сняг
за да усетя
вкуса ти
още веднъж
преглъщам те
но ти продължаваш
да валиш

 

поети

хора с изнасилени
сърца
които чакат да дойде
нравствена полиция

 

без изход

влезеш ли в мен
ще се изгубиш
тъмно е и няма
никой

запалиш ли лампата
избухваме

 

амнезия

бяхме по-щастливи
когато нямахме
спомени
заедно

 

сид и нанси

нека сключим
смъртен пакт
аз ще те обичам
ти мен – не

 

тайната вечеря

нахрани тялото си
с душата ми
като насъщен хляб
а трохите от мен
изхвърли
в боклука

 

събота

защо бързаме
толкова
смъртта е пред
нас
ще имаме цяла
вечност
да бъдем
заедно

 

*
интегралите са
за хора които
не могат да
решават в
секса

 

тъмнина

всяко мое
проникване в теб
кара дявола
да чете
евангелието

 

прилив

всеки път ме дърпаш
към дълбокото
добре че мога да плувам
но винаги отнасяш
и няколко удавници
с мен

 

рецепта

любовта превръща
хората в зомбита
заразени с
меланхолия
докторът предписва
2 чаени лъжици
апатия против
самоубийство
като приключи
терапията си
истински мъртъв

 

сутрин

искам да се
събудя поне
веднъж до
себе си

 

печал

живота е
доведената сестра
на смъртта

 

ordinary world

наркомани на
изкуствено мляко
танцуват по балконите

деца на хероин
се люлеят на
пързалките

ченгета продават
жълти вестници
на себе си

психопати съчувстват
на близките на
жертвите

в гей барове
се продава хетеро
любов

проститутки връщат
парите на
клиентите си

някъде там
путин си подава
оставката

най-хубавото
винаги предстои

 

оргазъм

щастието е
на една ръка
разстояние

 

първичен инстинкт

в смъртта си
всеки е красив
дотогава е
просто човек

 

еволюция

истински сме
преди да се
родим
и след като
умрем

 

пясъчен часовник

през цялото време
докато аз ти се
наслаждавах ти
умираше
сега е обратното

 

искаш
да те убивам
по няколко пъти
на вечер
защото всеки
твой оргазъм
е малка смърт
за мен

 

*
поезията е като
приказка
без щастлив
край

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.