*
любовта ти е нашийник
тялото ми е мокро от желание
да се спася
Като книга
отварям се
като книга
винаги на любимата страница
за да прочетеш отново
и отново
всяка буква
която плаче
за теб
Пътят на порастването
като малка мечтаех да порасна
по пътя изгубвах млечните си зъби
днес съм голяма
по пътя губя нокти
сълзи, сърца, очи, души
и тук-таме по някоя фиба
с която мога да открия лицето си
за да видя загубите
от порастването
на осъществената мечта
*
нагъвам с шепи от живота
търся щастието си
като златна рибка
а на въдицата –
разложен език
Алиса
живеем в огледален свят
но от счупеното
теб те боли повече
моят прозорец са твоите очи
а времето врагът
часовникът на живота
стреля със стрелките си
мишената е сърцето
*
цвете мое
засях те в сърцето си
а корените ти
го разцепиха
*
майка ми разказваше
навремето страшни истории
за таласъми и торбалан
и нямаше по-страшно от това
да си лошо дете
и майка ти да е кучка
за съседите
но сгреших
няма по-страшно
от болното братче
което живя само камбанен звън
но и звънците са ми братя
и гроба му е пълен с маргаритки
а аз все още правя
парцалени кукли
дано не се сърди
смъртник съм
още пътувам
*
любовта е понеделник
в който се връщаш
в детската си стая
играеш на убиец
оказваш се мъртъв
*
трагедията е припадък
на безтегловната любов
*
кафявите очи са котвата
която те спира да бягаш
от мен
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017