*
Високи са думите
за страха от летене.
Само те могат
да сбъдват небе.
СТРАХ ОТ ЛЮБОВ
вървиш по водата
от страх да не потънеш
в себе си
където само тя
те чака
бог си
единствено с нея
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
приемане, че
съществуват
чудеса
дори и в свят,
лишен от вяра
обич има
*
светлина си
изминатият път
виси зад тебе
като сянка
ти хвърляш своята
напред
FOLLOW THE ROAD
последвай пътя
татуиран
на ръката ти
от Бога
животът знае
на чии ръце
съвпадат
всичките им
пътища
*
кажѝ че можеш
да си мое утре
така ще надживея
вечното си днес
събрало в себе си
безкрайността
на вчера
*
„So much love in me“
раздавай частици
от тебе на всеки
оставѝ ми само
най-дълбокото
на сърцето си
там ме има
понеже съм
всичко
*
най-сигурното
разминаване
навреме:
между въпросите
и отговорите
които идват
винаги
след това
животът
е безмилостен
с прецизната си
точност
*
Възпитавам в тишина
сърцето си.
Да не попита някога
къде си.
Очите му извадих,
да е сляпо.
За да не види теб
потънал
в него.
….
Тишина се отглежда
най-лесно
със думи.
Слепота се отглежда
най-страшно
с отсъствия.
ЗАБЛУДА
Лъжите ти ме питат
вярвам ли им още,
с напразната надежда,
че боли.
*
в садистично
краткия
живот
всяко
щастие
се губи
или плаща
живей
заплащайки
със сълзи
но незагубил
нито миг
на щастие
сълзите
и небето
знаят
кога е нужно
да вали
ние знаем
кога
щастливо
да обичаме
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017