РАЗХВЪРЛЯНИ КАМЪНИ
„Урокът на нещата“
Маска на Тлалок,
изваяна от прозрачен кристал
Вкаменени води.
Старият Тлалок спи вътре
и сънува бури.
Същото
Докосне ли го лъч,
кварцът става водопад.
По водите се носи детето, бог.
Божество, изникващо
от глинена орхидея
Сред листенца от глина
се ражда с усмивка
човешкото цвете.
Ацтекска богиня
Четирите посоки на света
се завръщат в твоя пъп.
В утробата ти удря денят, въоръжен.
Сочипили
По дървото на деня
висят нефритени плодове –
огън и кръв през нощта.
Кръст с нарисувани слънце и луна
В прегръдките на този кръст
са свили гнездо две птички:
Адам – слънце и Ева – луна.
Дете с пумпал
Всеки път щом го завърти
попада, точно,
в центъра на света.
Предмети
Живеят край нас,
не ги забелязваме, нито те нас.
Понякога ни говорят.
„В Ушмал“
Камък на дните
Слънцето е време;
времето – каменно слънце;
камъкът – кръв.
Пладне
Светлината не премигва,
времето, без минути, е празно,
спряла е птица във въздуха.
По-късно
Спуска се светлината,
пробуждат се колоните
и, без да помръдват, танцуват.
Ярко слънце
Времето е прозрачно:
виждаме, невидима ли е птицата,
цвета на песента й.
Релефи
Дъждът – танцуващ крак, дълга коса,
глезен, захапан от светкавица,
се спуска сред биене на барабани:
отваря очи царевицата и расте.
Змия, барелеф върху стена
Слънчевата стена диша, вибрира, трепти,
къс живо небе, татуирано:
човекът пие слънце, вода е, земя е.
И върху толкова много живот змията
носи нечия глава в пастта си:
боговете пият кръв, ядат хора.
Цвете
Вик, клюн, зъб, вой,
кръвожадното нищо и неговата врява,
пред това простичко цвете се стопяват.
Дама
Всяка нощ слиза в кладенеца
и на сутринта пак се появява
с друго влечуго на ръце.
Биография
Не каквото би могло да бъде
каквото е било – това е,
а каквото е било е мъртво
Камбани в нощта
Вълни от сенки
мокрят мисълта ми
– и не я гасят.
Пред вратата
Хора, думи, хора…
Поколебах се за миг:
луната горе, сама.
Видение
Видях се щом затворих очи:
простор, простор
където съм и ме няма.
Неграмотен
Вдигнах лице към небето
необятна плоча с изтъркани букви:
нищо не ми разкриха звездите.
Превод от испански – Мария Георгиева-Монтеро
Paz, Octavio, “Piedras sueltas” [1955], вLibertad bajo palabra, Madrid: Cátedra, 2002
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017