не по Малевич
рисувахме в празните полета
бял върху черен квадрат
стени и покриви
високо над облаците
гравитацията смачквахме
заедно с касовите бележки
повдигахме се от съня
колкото да ги изхвърлим
навътре в себе си
несвоевременна дислексия
търся с широко отровени очи
мътната страна на нулата
метакеносис
резен луна
празна сателитна чиния:
порция смисъл
ad se ipsum
излъжи клетките си
че отглеждат птици
излъжи дванадесетопръстника
че стиска палците на шест самодиви
излъжи сърцето си
че камерите му заснемат живота
излъжи смъртта
с 21 грама уиски
*
и рече моята бездна на твоята бездна
ще се срещнем на ъгъла
ако ни вградят
в съседни стени на картонена кула
вместо сенки
*
метаморфозите са непредвидими
и понякога незначителни
от гледна точка
на височините
на токчетата
и етажите
светофар
във висока трева
слънчоглед и домат
си правят плаж
с копие до Жан-Люк Нанси
пази сърцето
каза той
корпуса в околовръст
също
отписването е непостилно леко
или също непосилно далеко –
помислих си
докато му отговарях
с безцветни скокове по меките квадратчета
все едно в игра на дама
със себе си
бележка извън полето
да обичаш парадоксално
не е същото
като да обичаш
парадокси
*
нокът
травмиран от обувка
е повод за разговор
или за потъване
един в друг
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017