*
нямаш нощта
нямаш свенливото утро
имаш себе си
нямаш и спомените
отдавна
са празна кутия
нямаш
нищо
което не си оставил
имаш себе си
какво повече
от това
*
да
сърцето замълча
но не спря
да го боли
*
разбих
стените
в сърцето ти
уви
нямаше
нищо
*
така се случи
не забрави
не запомни
не пожела
но това
което завладя ума ти
трепери още
пред вратата ти
*
и все повече
отлита
разбърканата тишина
не я разбрах
не я разбра
погребахме думата
тъжим
в новата истина
всеки
е мислите си
*
не искам
да избирам
изборът
предлага
мъдрата грешка
искам да знам
*
бях толкова
на ръба
че скочих
преди да избягам
*
съня
свенливо
приклещи
неказаното
заболя
проигра думите
заложи на карта нощта
и сега е празна
нямам сънища
*
запази ме
като
последната цигара
която
отлагаш
с която
ще ти спре дъха
*
обичам и тишината ти
съкровената
изпитателната
съвършената
когато
думите
са предрекли
неизбежното
обичам тишината
в която
блажено
сме си казали
порочността на думите
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017