*
или чукаш с любов
или любовта чука теб
Цигане
тича
по стълбите
в устните му
златна обеца
с ухо.
Мечтая
да съм дим
от цигара,
който прониква
в теб,
без покана,
а после
търси
сърцето ти
с карциномни
прегръдки,
обичайки те
до гроб.
Ти си болен
ти си крем
ти си
щастие
за мен
четирилистната кучка
носи щастие
не на всички
*
Брачната
халка
ми омаля
взех
твоята
но
я изгубих
сега съм
куче
което
те маркира
всяка нощ
за да си спомниш
дома
*
Пожълтяла снимка
на гробище
върху нея
терминален
плъх
потрепва
в такт
с грамофона.
*
Умря приятел,
връзвам мартеничка
на ръката му.
*
Пусто поле,
щурат се из житото
паднали звезди.
*
Първо кокиче,
смъртоносно пробожда
снега.
*
Две влюбени снежинки
умират на нахилен
детски език.
*
Възбуден търтей
докосва меденката ми
облизвайки прашеца й.
*
Целувам циклоп
по главата,
в устата
капе бяла пеперуда,
сърцето умира
изпразнено.
*
Простирам
гола
на слънчев
балкон,
гарван
се сгуши
у мен
сви
гнездо.
Явор
ме прониза
с острието си
в парковото
гробище.
Кълня.
Разлистих се.
Пий
гробарю
от кленовия ми
сироп.
Чакам те
морето пресъхна
гората порасна
хиляди птици
преспаха във мен
чакам дървар
да ме нацепи
за да се сгрея.
Поиска
да те опитомя,
но не любов,
постави
в нозете ми,
а чук и длето.
Сега,
наместо
с обич
да кова
сърцето ти,
чукам лабиринт
без изход,
в който
Минотавърът
ме преглъща,
но остава заключен.
Надхитрих те.
в теб съм
завинаги.
Поемаш ме.
*
Моля за прошка
въздуха
след теб.
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017