*
лудница
на съседните две легла
фейсбук приятели
Мастилено
захващам се
с последни
сили
за опашката
на живота
губя
единия си
чорап
студено е
а от екрана
на смъртта
татко
ми казва-
дръж се
моето
момиче
още не е
дошъл
твоя
ред.
*
всяка вечер
голо цвете
е любовта ни
не ни е нужна
лампа
за да видим
красотата му
която
ни напомня
че все още
сме живи
*
клоун без усмивка
наркоман без игла
дете без балон
жена без парфюм
такъв си когато
погледът ми се
спира за по- дълго
на друг
Безоблачно
Завързвам
здраво
тъгата си
във
възел
хвърлям
бегъл
поглед
в огледалото
колкото
да оправя
косите си
изпивам
два жълтъка
ще пея
докато
пътувам
на автостоп
към теб.
*
денем
слагам на
думите си
нашийник
намордник
също
заключвам
и сърцето си
да не излети
ако случайно
те видя
а вечер
споделям
единствено
с луната
мислите си
за теб.
*
не отвърна
на любовта ми
даде я на друга
сестра ми
направи
вуду кукла
забих
карфица
в сърцето ѝ
и още една
и още една
взех живота ти
но не и теб
*
забравил си
отворен
прозореца
на фантазиите си
вдига се прах
до тавана
просмуква се
под вратата
хваща ме за
гърлото и
притиска
здраво
към паркета
надигам се
някак си
и излизам
на балкона
паля
цигара
ако мога
да преглътна
това което
видях
Улей
Пробивам
сама
нова
дупчица
на ухото си
не слагам
обица
за да ми
напомня
за празнотата
оставена
от теб.
*
Сватба, шаферки, изневяра.
Манастир, монахиня, луна.
Нашийник, въже, ковчег.
Сияние, порти и само Бог.
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017