какво е поезията?
когато мълча
а казвам
че те обичам

 

обичам те
това са всички 666 причини
да съм с теб

 

тялото ти трепери на гърдите ми

ти си навсякъде в мен
разгъвам картата на твоето тяло
но се ориентирам в сърцето ти
по слънцето

 

чакам те като мъртво вълнение

смъртта нахлува в нас като вода
по вените ме носи все надолу
на приливи и отливи
танцува

 

по следите на изгубеното време

търсиш любов
получаваш смърт
и разбираш
че точно това си искал

 

неделя

стаята плува в слънце и думи
в леките облаци на тялото ти
аз съм всички мъртви

 

рай

гледаш как птицата
се провира между облаците
като змия
към слънцето

 

старообрядчество

има две хубави неща
след пет часа –
да докараш някой до оргазъм
и да си кажеш молитвите вечер
може и обратното

сутрин молитвите са други

 

сираци

любовта е сурогатната ни майка
минава цял един живот
докато повярваме
че ни е родила

 

престъпления срещу човечеството

нека вземем проби
от всичките си течности и секрети
да попълним таблици и диаграми
с нашите мерки
да направим любовта си
чиста наука
и избием всички останали
за нехуманни експерименти

 

критика & хуманизъм

човекът е болест
за която още
не е измислено лечение

 

*
любовта е разстоянието
между теб и мен
когато пътят го няма

 

*
пиша рядко
нямам сили да хвана рак
приятелите ми се хвърлят под влакове

днес се навършват
15 минути от смъртта ми

 

хляб и зрелища

кифло
духовен живот означава
да обичаш
не да лапаш курове
бг поетите правят рецитали
като комиците
снимат се в черешката на тортата
имат повече лайкове от пайнер
докато слушаш карбовски
и четеш августин
настъпва златният век на генералите
които правят любов а не война

 

интервю за работа

когато видиш отворен прозорец
каква е първата ти мисъл

да го затвориш?
да скочиш?
да полетиш?

какво е отворен?
какво е прозорец?

 

мързел

да превземеш
полша вместо
себе си

 

*
ако емили дикинсън
от една пчела
не може да направи ливада
аз от всяка муха
мога да направя слон

 

от тишината на престъплението до шумната радост

толкова светлина
движи машините
проститутките на страданието
кръщават с огън вятър и вода
супермаркетите продават смърт и застраховки
черно-белите снимки обявяват пълнолуние

 

сърцето е часовник
който изостава
винаги напред

 

*
всяка любов
е носталгия
по бъдещето

 

*
животът има няколко края
два от тях нямат значение
третият свит на топка в стомаха ми
те чака

 

*
препарирах пеперудите в стомаха си
за да останат
завинаги в мен

 

нямо кино

в твоя цвят
и на кожата също
сърцето ми мастурбира
внимавам да не те опръскам
с кръвта си

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.