Трансплантация
Трахеята ми мечтае
ти да си донорът
на следващото й вдишване.
Amores perros
ние сме кучета
обичаме се
толкова много
че чак се
заклещваме
но не можем да спрем
нямаме
център на насищане
Maze
в мазето
слушаме джой дивижън
пеем фалшиво
пием шотове в чаши за вино
кръвта ни танцува
по теб има още
следи от червилото ми
не ми се заспива никога
нека умрем
преди да остареем
*
пореден следобед
изчезвам
мислейки си за скулите ти
*
откакто ускореното туптене
издаде че сърцето ми е
твоя кучка
си имам едно наум
и чакам камбаните
Enjoy it while it lasts
В анонимни делници
си спомням, че
коридор
е несъизмерима дума
в събота
в 2:30 сутринта,
когато усилваш синините
на бедрата ми.
Толкова е шумно, че
не мога да си чуя мислите.
In bloom
баща ми
е поет
само за майка ми.
Loud places
аз съм странна и с пороци
трудно се забравям
някой ми рисува слънце
по краката
шумно е
червената кутия се усмихва
издайнически
и въобще не ми пука че
тази мацка има като моите кецове
Wanderwall
харесвам от теб
жълтите спомени,
да се заровиш в косата ми,
че пазиш ключа от
гръдната клетка
и как миришеш на мое.
Love will tear us apart
ние сме нуличката
в бензоловото ядро
на допамина
като пръстенче
сме кръгли и безсмислени
Виагра
когато сутрин
лежа до теб гола
и косата ми е
като на горгона медуза
не трябва да ме поглеждаш
в очите никога
за да не получиш
вечна ерекция
ти го каза
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017