all in(clusive)
половината дори не знаем защо й викат шведска маса
само бързо набождаме с вилицата из платата
напосоки без да гледаме
помня първите пъти се опитах да потърся
онова което ми харесва
но бързо се намериха учители по стил и етикет
които да ме вкарат в надпреварата
от нас, душице, можеш само да се учиш
как сръчно да лавираш измежду протягащите се ръце
кога да си проправиш път с лакът, кога да доближиш
как да се усмихнеш, кимнеш и подложиш крак
и накрая – как да изхвърлиш ненужното от отрупаната си чиния
когато се заситиш без да види някой и да посегне да си взима
урокът е свободноизбираем но без него няма как успешно да завършиш и да вземеш хляба в ръцете си
това ти казват докато преживят лакомо и се настъпват уж случайно покрай масата
поглеждаш кулата от сирене и масълца пред себе си
и изведнъж отново ти се пие загоряло прясно мляко
а вилицата с която е набучен хляба ти се вижда Вавилон
отдръпваш се послушно в ъгъла и наблюдаваш
не си ни зрител нито режисьор
редуваш без да искаш всичките си жестове
и търпеливо чакаш всички да приключат
защото така правеше като дете и помниш
накрая пързалката винаги остава свободна
ПЛАН за бягство
1. стягаме багажа
внимателно
докато спре да диша
2. задраскваме последователно нещата
които искаме да понесем със себе си
3. спираме водата топлината светлината
4. излизаме
5. винаги проверяваме дали сме заключили
два пъти
рецепта
оставѝ водата да ври
да поомекне нарязаното
съвсем естествено е да бъркаме
но винаги бавно внимателно
по посока на времето
и да дойде време за солта
и да опитваш от ръката ми
и да опитвам тайно преди тебе
и това да се повтаря
с непрестанно бъркане на бавен огън
докато решим че е готово
или се заситим с плодове от масата
на тръгване
също както изтънява връвчицата на обувката
както се разпуска кожата й
както се заплита колието в косата и само в себе си
така
цялата нежност не стига тогава
и за панделка и за възел се стяга със сила
и все не разбираш
по мярка ти е а после не е
ще отнеме време и внимание
ако сетне решиш
ако сетне се сетиш
Мейерхолд
или моторика на мисълта ми
какво е времето на съзнанието до ръката
любопитството на сетивата
да намерят своя бог
сред ягодовите полета
чая
ласката
кара млековарката да вие
да троши из стъклената менажерия
да чака влака дълго и приведена
да пуши
да скицира замъци
да драска по ръцете си с флумастер
да се превръща в чайка
да намрази горко всички майки
прехапала езика си да трае
без думите не можеш да я разпознаеш
и не шава
пази се
преговор
забравяме
забравя ме
забравям е
това е всичко за спрежението
на него могат да влияят
лице число най-вече време
останалото всеки ще си прочете вкъщи
и упражненията ще си направите сами
не по желание
свободни сте
die
ти не даваш
и така започва всичко
,
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017