*
Книгата на живота ми ще ползва Библията за образец –
новата (ми) ера започва от името ти
и приключва някъде към 02.00,
за да се прероди на сутринта,
готова
да те съчини наново.
Покръсти ме в атеистичната си вяра
Нека съм пророкът на нова религия.
*
Хората измерват обичта си със звездите,
защото те не могат да бъдат преброени.
Вълкът е влюбен в луната.
Принизявам до животно.
Първичен инстинкт.
Сравняваме любовта със симбиоза.
Отровата парализира и убива.
Мамба срещу кобра.
Фотосинтезирам,
Защото улавям светлината.
Далеч от растение.
Аз се храня с теб и на тъмно.
Превземаш кръвта във вените ми.
Завоювам сърце и съзнание.
Произлизаме от други планети.
Срещнахме се на място, където сме единствени.
Душевното ти богатство е
Несъизмеримо с цялото това на човеците.
Безкрайността на фантазията ти
Среща моята малко отвъд Вселената.
Там падащите звезди са свещите
На романтичната ни вечеря.
*
Неизбежен е женският отпечатък
Затова татуираш всяка единствена
За да е свободна кожата
Да почувства ласките на следващата
Която те пита за:
Цифрите
Образите
Инициалите
А ти започваш да говориш за прераждане
Защото мастилото е перманентно
Но символиката е и.з.б.л.е.д.н.я.л.а.
Неизбежен е женският отпечатък.
Татуираш жените си, за да бъдат забравени.
*
метафорите ми се чупят като
вледенен прозорец
за да се случи реалност
открита
неподправена
неизбежна
сърдита
че не я пиша
безпощадна
че е забравена
деконструира анатомията на илюзиите
преобръща ценностите
руши представата
за
минало и настояще
за да се сбъдне тя –
самата
по сатанински отмъстителна
хвърлена в изгнание
обрича ме
на
емоционална осакатеност
без спасение дори
в поезията
*
Ще те синхронизирам с приливите и отливите си
Така че да ме търсиш по топлината.
Зимата (ми) е парадоксално време –
Може да те уплаши с неточността си
Но не смей да ме навиваш на аларма
Стрелките (ти) ще се обидят, че не ги познавам
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017