*
Две минути трябваха
на всеки от нас
да си представи бъдещето.
Не ни хареса
за това го променихме.
Тръгнах си.
*
Ще мине ден
ще минат два
но ти никога
няма да минеш отново
нито в сърцето ми
нито аз в твоето.
*
Докато съм жива
и докато си жив
ще има път за нас.
Ще вървим през пустини
ще лазим през пътища,
но никога няма да се стигнем.
Нищо, че сме един до друг.
*
Всичко се преживява
дори и липсата
на любов
най-вече нея
най-вече твоята.
*
Ще бъда просто спомен
хващащ прах
на разбитият рафт
на мечтите ти.
За недотам добрия вкус
Да имаш лош вкус
е по-добре
отколкото да бъде лицемерен.
Лошото е
субективно понятие
може да се промени с времето.
Лицемерието може
единствено да се помирише –
мирише на мърша.
*
За добрият ти вкус
има само едно място –
задният ти джоб.
Трябва ни лош вкус,
за да има прогрес
и сърцата да пишат.
*
Мълчанието не е
липса на любов.
Празнотата е убиецът.
И докато мълчим
ще се обичаме.
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017