Моряк
Ти си корабът на моята любов.
Шест месеца в океан от липси и сълзи – неизмеримо далечен,
сякаш зимата никога не свършва.
Шест месеца безумна любов – безкрайно лято.
Познавам само два сезона – с теб и без!
*
Ти знаеш моите силни страни,
аз твоите слаби места.
Защото ти си моята сила, а аз твоята слабост.
*
Глухонемият и сляпата се държат за ръце
сърце за сърце
без капка трагедия или съжаление
зад очила и жестове
тя е неговият глас
той нейните очи
за такова обожание говоря
не говоря, а само се усмихвам…
и двамата разбират
На търсещите (с) любов
оставям раните, които ми остави
който ги намери –
негов си
гръцки вечери
най-хубавият пръстен, който съм получавала –
безопасната игла от новата ти риза,
която се забива във врата ти,
но перфектно пасва на малкия пръст на ръката ми
*
Ставам малка
толкова малка
мъничка
колкото точка
побирам се в окото ти
в шепата
в съзнанието ти
ставам толкова мъничка
че в моето съзнание се побираш единствено Ти
*
Ще ти дам всичко да ми вземеш,
само за да имам, какво да поискам от теб по-късно,
само за да знам, че съм взела,
макар и себе си обратно.
списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017