Божидарка Божинова – Отречено бъдеще

Отречено бъдеще

ти си тук
когато те няма
твоето някъде
е навсякъде в мен
всички отсъствия
ме изпълват докрай
и те имам
в отречено бъдеще
там където си сам
и съм твоя

*
мразя
да ме будиш
без упойка
спасяваш ме
от недоспиване
всяка сутрин
се обличам
в червено
хващам бика
за рогата
и го обричам
на смърт

*
когато бях птица
паднах отвисоко
в съня ти
леглото се счупи
и ми откъсна
крилете
направих си протези
от мъртви пера
за да мога
да те прегръщам
когато се събудиш
отново ще летя

*
любовта ми
е спешен случай
спомените са
частна болница
заплаща се
в червено
не ми стига кръв
да си откупя
сърцето

Изпий ме

Понякога
сладко ме удряш
с тъмни устни
по светлата част
на сърцето.
Нощта се топи
като восък.
Ходя насън
по ръба на дланта ти.
Изпий ме
преди да падна
на дъното
на сърцето ти.

Секунда любов

някак смутено
отпиваш от сянката
на поредната вечер
с цвят на кафе
сърцето е само
фигурка в чашата
сметанова пяна
на върха на езика
загатнато утро
облечено в мрак
сънлива усмивка
секунда любов
стрелките вървят
наобратно

*
очите ми
изпиват огледалото
в което твоите ръце
убиха цвете
изплетоха камшик
с листа от роза
и с него
ме направиха красива

*
поезията
е пролята кръв
страстта е скитница
и чука на вратата
краде души
по време на любов
смъртта е призрак
на живота

*
ръката ти
е нежен скалпел
разряза въздуха
на равни половини
дъхът ти е упойка
обрече ме
на недовдишване
обичам райски газ
върни ми дрогата

*
не си ми център
на главоболията
на сърдитите сутрини
на възлите в косата
и горчивите паузи
не мисля за теб
когато отварям очи
и ги затварям веднага
не се връщам обратно
в съня си
да досънувам
пропуснати празници
удавени нощи
празни усмивки
скокове с бънджи
в проклетото минало
не си ми смисълът
изгревът
всичко
ти си само
юмрук
в слепоочието

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments