ВИЗУАЛНИ МАНИАЦИ=БЛИЗКИ ХОРА
Instagram е място за ексхибиционисти
и проектоманиаци, без дълготрайна памет
или за времеви сексуални наблюдатели
или влюбени изпълващи се с трепет прагматици
или за визуални артисти в надпревара.
Стартъпите-мечтатели са в други интернет пространства.
Пластмасовата бяла опаковка-шише
(не казвам фирмата) стои на масата –
Гинко Билоба
Хапчетата за илюзии, натегнато спокойствие
и концентрирани мисли са различни,
не ги продават по аптеките.
В надпреварата за визуална красота
ВИДЯХ
една снимка
завръщането към античните пространствата,
без глас
Редици от кори прииждаха към мен
Черно-бели, черно-сиви
коридори, стълбища с памет,
архитектурни детайли, порцеланови ръце
със съхранена кожа (ползва се чисто натурален био продукт с пчелно млечице);
безкрайно разтегнати в усмивки лица;
магазин за многомерни-повторяеми лога; архитектурни вълшебства и красиви детайли от чужди къщи.
Чужди къщи
Чужди мечти
Чужди пространства
Чужди видения
Чужди рисунки
Чужди снимки
Чужди представяния
Чужди думи
Чужди хора.
Далеч
Чуждите хора стават близки
Протягам ръка към клавиатурата
Далеч.
Никога не е било толкова близко и далеч
размяната на идеи, фантазии, физиологични секрети, думи, образи, виртуални пространства.
23 октомври 2021
Ваня Вълкова
ВИРТУАЛНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
Толкова различни
и
толкова близки.
Психоделична естетика
на невъзможността.
СТРОИТЕЛНА ПЛОЩАДКА – ИЗГРАЖДАНЕ
НА ЦЕНТЪР ЗА СЪВРЕМЕННИ ИЗКУСТВА, МОЖЕ И БЕЗ ИЗКУСТВО
(дълготрайно и краткотрайно наблюдение, през оградите,
през отвореният вход, през дърветата, през реката )
на трансформирането на бившата топлоцентрала на Националния дворец
на културата )
| Наблюдение и фотографиране
Строителните площадки могат
да ме оставят безмълвна,
часове наред
Извън времето
за пресяване времето на ползи и вреди
Извън времето
за мисловни угнетения и страхове
Извън и вътре,
сред купищата неподреден,
организиран дизайн
Извън ежедневният банализъм и красотата на деня
Строителните площадки
са моето тихо пространство
на съзерцание и излитане,
докато кучетата не разберат,
че съм там и наблюдавам
с въоръжено око
Излитането
се предвижда, опакова и разрешава
Вън
Аз обичам кучета и те ме обичат, защото го разбират.
|| Преминаване и фотографиране
Въздухът по здрач, наслагва повече плътност
Променя
Гласовете на работниците затихват
Кучетата и хората се прибират
от разходка в Кучешкият парк, част от Южният парк
Светлините от полузавършеният център
за съвременно изкуство, срещу парк МОЛ премоделират всички
детайли от строежа
уличната настилка
изоставени от деня,
работни инструменти, кофи, ръкавици, боклук
лицата на задъханите, питащи деца
пространствените очертания на всяка форма
от силуета на града
Изкачвам се сред буците твърда пръст, с рехава трева
и снимам, снимам, снимам
Всеки ъгъл от фасадите е сложен
в нови цифрови пространства-папки на паметта на града.
||| Прекосяване през парка
Стопяването на здрача промени
гъстотата на емоционалните частици и
всички прибиращи се, уморени кучета
заподскачаха предусещащи доволство
вкъщи
НО
Ръцете на техните водачи се отпуснаха
и почнаха да изчезват бавно
Лицата на минаващите влюбени момчета се натрошиха на парчета
Лицата на красивите и некрасиви момичета станаха полупрозрачни
и пълни с розова вода и рибки
Лицата на децата се разшириха много бързо
и излетяха, като скоростни балони
Птиците се бяха прибрали в тъмните дървета.
12 ноември – 4 декември 2021
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X
