Антон Терзиев, Fire Steps, Performance by Anton Terziev and Ultrafuturo, 2005

 

Тази уста

Тази уста, дето казва малки и големи думи,
Тази уста, дето може, и да целува, и да мълчи,
Дето е ту котка, ту бухал, ту ябълка.
Уста, която виждаш когато рисуваш цветя,
когато гледаш залеза или в нощта.
Тази уста за мъдрости и глупости,
но само твоя.

 

Животът е небе

Вятърът гърми в ушите като фанфари.
Люлее се като гневно море.
Облаците дишат.
Слънцето пече.
Стрелкаме се във въздуха
като птиците.
Търсим посока един към друг
и пътуваме в себе си.
Животът е небе.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.