Антон Терзиев, Fire Steps, Performance by Anton Terziev and Ultrafuturo, 2005
Тази уста
Тази уста, дето казва малки и големи думи,
Тази уста, дето може, и да целува, и да мълчи,
Дето е ту котка, ту бухал, ту ябълка.
Уста, която виждаш когато рисуваш цветя,
когато гледаш залеза или в нощта.
Тази уста за мъдрости и глупости,
но само твоя.
Животът е небе
Вятърът гърми в ушите като фанфари.
Люлее се като гневно море.
Облаците дишат.
Слънцето пече.
Стрелкаме се във въздуха
като птиците.
Търсим посока един към друг
и пътуваме в себе си.
Животът е небе.
списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X