Антон Терзиев, I See Myself As What I Always Wanted To Be / Виждам се такава каквато винаги съм искала да бъда, oil on canvas, 140 x 195 cm, 2021
Отново мазохистично пуснах за няколко минути вчера руската телевизия. Продължавам да се изумявам от мисленето на путинските пропагандисти! Светът трябва да знае с какво си има работа – това са машини, които са запрограмирани да изричат лозунги. Сергей Кургинян (театрален режисьор, който би следвало да бъде интелектуалец – негов спектакъл по „Борис Годунов“ на Пушкин гледах през 1989 г.), възкликна: „Кое не е демократично в Русия?“ И то с усмивка и с „искрено“ учудване! Това се казва когато за изразяване на друго мнение освен официалното те заплашва затвор, когато спират Фейсбук и Туитър, когато арестуват протестиращи, когато забраняват дружеството „Мемориал“ и т. н.! Друг някакъв агитатор каза, че изолацията на Русия няма никакво значение, че не ги интересува какво мислят хората по света, че всичко могат да правят сами! Към това може да се добави и позицията на Никита Михалков. Жал ми е за мислещите хора в Русия, за моите колеги, които няма да могат да общуват нормално с другите! Обръщам се към тях: Мы не отвернулись от Вас, друзья! Желаю Вам сил!
А сега нещо за реакциите в България. Въпреки че си давам сметка за митологизацията на Русия в нашата култура, не мога да разбера как може да излезеш на площада и да защитаваш агресора! Все едно, когато бият някого, да си на страната на побойника! Учудва ме и ме възмущава и още нещо: нашият прагматизъм, който стига до егоизъм. Днес някаква зрителка пита участниците в разговор по телевизията „Защо ни занимавате с Путин? Трябва да говорите за цените!“. Тоест, ако убиват съседа ти и той вика за помощ, първо ще си помислиш за цената на бензина! Но да оставим някаква анонимна зрителка – Ваня Григорова от синдикатите каза „Стига сме плакали на чужд гроб!“. Успокоява ме само информацията за жестовете на много хора, които помагат! Дано те да са мнозинство!
списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X