Антон Терзиев, Paintkiller, а performance with the collaboration of Ultrafuturo group, Sofia, Bulgaria, 2007

 

(Сънят на крилатата мравка)

Когато черната мравка яхне белия тигър
люлякът лумва с най-си(яй)ния си пламък,
хитинът дълбае оникса на нощта
с абразивните си несъвършенства;
главата й се пръска
от шеметното опиянение –
да пришпорва облака
с усвоена полу-поддръжка,
да се докосва до гривата,
да се разбие
в пепелнорозовата стъкленица
на утрото
(термична вестителка);
с устрема на меките лапи
в зашеметяващото прекатурване,
с щръкнали пипалца,
така умело насочвани,
така свръхестествено несъвършени,
както никога повече
след тази нощ.
Vivere in tenebris ad somnia circa astra!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.