Антон Терзиев, The Birth of a Nation, object, dried pork, mesing, various sizes / “Раждането на нация”, обект с вариращи размери, сурово свинско месо, месинг, 2018
Спомени в сегашно историческо
прогарят корита
в пустинята на кожата ти.
Очите ти, тъмни
от ехото на пламъка
хвърлят сенки, едва
улавяни от периферията.
Спомен за решетесто слънце,
капещо между пръсти,
уязвени като кости
на музеен експонат.
Спомен за тътен
в сърцето ти
при звъна на
детския ти смях.
Малка тишина
захлупва ума ти.
Църквата ми е заседнал асансьор
Тихо е.
Като пред буря е.
Драскам с нокти по
деперсонализираното стъкло
на погледа ми,
невиждащ реалното, чистото, вечното в днес.
Опитвам се да скътам в избата на ума си,
там, при паячета и други разни твари
светли спомени да отлежават,
но щом заключа вратата,
кисело ми става под езика.
Опитвам се да вярвам в утрешната аз,
защото днешната е уморена
и предадена от вчерашната.
Църквата ми е заседнал асансьор.
Тихо е.
Като пред буря е.
Татко
Седя със татко
всеки сам посвоему
седим и пием
и пушим
той носи сълзите
на тази песен
аз нося неговите
Седим със татко
разговаряме за
менъуор
тин лизи
гари мур
ърт уинд енд файър
Седим и аз се чувствам
възрастна и равна
въпреки че
съм хлапачка
Седим със татко
разказва за детството си
щастливите си години в коми
колко срамежлив е бил
с момичето което харесвал
Седя и пуша
наметната със спомени
Обичам себе си
за спомените ми
за него
Той ще е
винаги тук
Седя…
Празнично така
Желание, изтерзано в думи,
побито с точка в изречение,
погребано в пощенска кутия,
празнично така…
Споделеност пари в гърлото
след звън на чашите с шампанско,
очи блестят в изпарения
от вярата във ближния или в стомашния рефлукс,
празнично така…
Мъгла във погледа ми,
блудкава чорба – мисълта ми,
щом чух „Кога дойде мама?“,
празнично така…
списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X