Антон Терзиев, The Birth of a Nation, object, dried pork, mesing, various sizes, 2018. Courtesy of the artist
Installatioin view Sofia City Art Gallery. Credit: Daniela Radeva / “Раждането на нация” – обект с вариращи размери, сурово свинско месо, месинг, 2018
Пред очите ми е.
Онази зейнала дупка, като от метеор.
Пробила те точно в средата.
От покрива до земята.
Сякаш пронизала сърцето ти.
Теб, създадената от любов.
Отгледала три поколения.
А аз те изоставих.
На лисицата, която отглежда децата си в теб.
На циганите, които редовно насилват вратата ти.
Без да знаят какво търсят.
Тази Коледа за теб ще е последна.
Снегът ще те довърши.
Цяло чудо е, колко много издържа сама.
Здрави са гредите ти.
Градена си, за да те има вечно.
С теб, ще си отиде детството
На онова злоядо дете,
което баба преследваше с паничката по двора.
Три поколения са те градили.
А аз те оставям да умираш бавно.
Срам ме е. Много ме е срам.
Боли ме, от моето безсилие.
Нищо не оцелява в месомелачката на системата.
Един ден и аз ще съм прегазена.
Ще се уморя от безмислици.
И като теб, бавно ще умирам.
списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X