Антон Терзиев, Anton, Katy and Oleg Mavromatti are playing Tic-Tac-Toe with razor blades, on their backs, until “ the argument conquers the mind”

 

Обвивка

Аз съм обвивка на атомна бомба
Отвътре ексползиите разкъсват
Трайно стоя обездушена обезлюдена
Тишина се стели на талази
Мъгливо е с тежки мисли
Парчета откъснати спомени се удрят едно в друго
Всяко щастие бива съсипано
От нечия смърт
Реална или измислена

Вътре като в буре
Е бурята
Вън е светло и всички си наливат вино
Водата
Превърната в вино
Съм

10.06.2021

 

Небето е отпушено и високо

Толкова високо небе съм виждала
като дете
на село в равнината
Шляех се по прахоляка на края на лятото
Всичко беше сухо и жълто по земята
но аз не я виждах
защото небето
и облаците
бяха високо
дълбоко високи
Усещах че праха и шумата се въртят около тях
Стъпвах с очни дъна по небесното безвремие
Беше горещо
Но синьото ме разхлаждаше

Душата ми беше лястовица
и се готвеше да отлети на юг

30.10.2020 – месец преди мама да си отиде

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.