Антон Терзиев, 100 pairs of shoes, net cable, an installation with changeable measures and composition, 2009, detail. Courtesy of the artist
installation view: Corridor Gallery, Plovdiv

 

 

паметта е разрушител
на време
гравитацията не отчита 48 килограма
скоростта с която се движа е по-голяма

времето преди
да излетя
летя
безкрайността, след това

20 януари 2022

 

ЕДНА СНИМКА – СГРАДА ДО ГРАНИЦАТА НА КАНАЛ
РАЗДЕЛЯЩ ВРЕМЕТО НА ПРЕДИ И СЕГА


Канал разделящ

Младост 1 и Младост 2
в който течеше малка рекичка,
а сега е запълнен и посипан, затрит, изтрит
от геофизичната и емоционална карта
канал със сгради в хаотично взаимодействие
Сградата на границата по посока Младост 1-Младост 4
е единствената която видях, реално,
другите се сливат в обща фрагментарна маса-визуален шум
Тя е реална архитектура,
извън шума на ежедневната, фрагментарна битка
за презастрояване или разрушаване
на рекламни илюзии и запълване на часовете

Сграда на границата на два квартала

– | –

носители на памет
– детство
изкаляните колела на ,,Балканче“ и бягане
с разкървавени колена по незастроените дерета, покрай реката,
а кучето
успява да ме изпревари
небето е по-синьо, гледано в легнало положение,
а звуците
на вечерните стебла-суха трева и щурци
са по-силни и замайващи

носители на памет

Mладост
среднощни разговори и проекти
,,Нощен хоризонт“ и много Coca-Cola и разтворимо кафе
а звуците
на вечерният поток – телефонни думи е по силен от реалният
на все по-непрестанното стоене пред компютър,
изместващ и заместващ времето
на любов и нелюбов
на невъзможност и възможност
на вечерни разходки,
край реката, по улиците на квартала и покрай блока
в задният двор и вход за влизане и излизане
от и в панелното пространство за синтетичния живот

Сграда на границата на канала, разделящ
Младост 1 и Младост 2

Сега
Има две Младост-и и един запълнен канал,
с изсипани парчета – сгради,
поток превозни средства и отдушници на града
И два изхода и два входа
към метростанцията с движещи се метро-влакове
И два потока движещи се коли и рейсове и колела

Сега
Въпросът ми е как години наред,
инженерите, архитектите и урбанистите на социализма,
които бяха доста добре подготвени,
се бяха отказали да копаят в близост до канала
или да засипват канала?
А сега построиха метро и го затрупаха с жилищни сгради
до и върху канала

Подвижен прорез в тъканта на града – воден канал

Сега
Замъртвен и оживен – канал със жилищни сгради
Канал – чувал с изсипани, една върху друга парчета:
бетон, стъклопакет, панелни стени, тухли и фасадни бои,
гранитогрес и елегантен фаянс,
външна облицовка от фасадни тухли (KLINKER)
в естествени и неестествени цветови нюанси,
висококачествени керамични керемиди,
естествена минерална вата
и сигурност,
електронно координирана топлина и студенина
и сигурност
плазмени екрани за междуконтинентални
визуални непознати-приятели
и сигурност
при запълване на времето, без пропуск в нито една минута

Сега
Пазя от това кръстовище снимки:
на границата на два квартала,
на границата на шосето,
на бъдещата метростанция,
на границата на възможността за живот

Една снимка
със шумните строежи върху канала
и непознат мъж на инвалидна количка,
предпазващ се от слънцето с многоцветен чадър на дъгата
Една снимка
На безогледното запълване на
движещата се вода със пръст,
останки архитектурни чертежи и псевдолукс
Една снимка,
на границата на шосето, кварталите на младостта и на тъгата
Една снимка
регистрирала градът в преход и промяна

Тези снимки много ги обичам

Сега
Имам нова снимка
на сграда
до канала, с наблъскани една в друга жилищни и офис сгради
Видях истинска архитектура
Сградата на търговско-развлекателният комплекс SMARTCITY –
пространство за краткотрайно търговско удоволствие
от 10 000 m2
Пред и сред високите блоковете на социалното недоволство и евтино доволство
По протежение по траекторията на един от най-оживените пулсиращи булеварди,
свързващи бизнес-посоките от небостъргачите
на ,,Цариградско шосе“ до търговски-офис-жилищни сградите на ,,Александър Малинов“ и Бизнес Парк София – архитектурното място на живот, работохолизъм, банкиране, пазаруване и отдих, и множество удобства и услуги/слуги
извън българката реалност,
с изглед към Витоша

Извън непланираното и необмислено
затрупване-изсипване на архитектурни модели в чувала на канала.

Сега
Минавам покрай и през затрупаните с жилищни останки,
пръст и мечти
места, без улици
на новите жилищни пространства с бутикови сгради,
без инфраструктурни връзки
на канала-точка на пресичане –
модерен търговски център и стратегическа бизнес локация.

17 януари, 2022
Стихотворението е част от ръкописа ,,Оранжев код в града“ 2016-2022

 

ОРАНЖЕВИ ГРАДСКИ ЛЕНТИ

Седящи в разкрач с дълги крака, бързи
за прекосяване на разстояния –
страх и угнетеност
Маркирани
за събиране
и изхвърляне
на боклук

Седят под фасадата
на НеоМодерна сграда,
Седят в разкрач, смугли, весели, необичани жени
Широките стълбищни пространства
са тяхното времево обиталище
Светло, чисто, дизайнерско
жилище-пътека на мечтите, остава отделено
Никога няма да ги допуснат
да влязат в асансьора,
освен с модерна почистваща машина
в ръка, без маникюр
Свалят полиестерните ръкавици
Оправят си косата,
черна и гъста,
тъжна и объркана

Жените с оранжевите ленти
разпределени в инфраструктурата на града
Седят
И
Чакат

Дишат, пушат, дизайн,
извън неговото разбиране.

12 ноември 2021
Стихотворението е част от ръкописа ,,Оранжев код в града“ 2016-2022

 

ОРАНЖЕВИТЕ ПТИЦИ – ГРАДСКАТА ЧИСТОТА ПЕЯТ

Оранжево и черно
ракета от
човешки почиствателни машини
Стълпотворение от
звуци, аромати, стъпки, тв разкази и смях и непризнати страхови неврози

Жените с оранжеви жилетки разговарят
Жените с оранжеви жилетки разтрошават тишината на ул. ,,Цар Борис I-ви“

До магазин за храна
До салон за красота
До дизайнерското ателието за сватбени покани, рокли и мечти
До ателието за рамки на картини и огледала
До купчината кофи за боклук-градски темпорален магазин

Оглеждат се останали малки локви от дъжда от вчера
Красиви и безстрашни
Мръсни и работливи
Шумни и далечни
Жените подвластни на Софийска община
Работници на чистотата

Присядат на паважа и се смеят
Аз пресичам улицата и оставам да ги наблюдавам
И ги снимам и отпечатвам във вечността.

есен, октомври 2021
Стихотворението е част от ръкописа ,,Оранжев код в града“ 2016-2022

 

жената в трамвая, на първата седалка
мирише
думите миришат по-силно, загниващо

19 януари 2022

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.