Антон Терзиев, This Year Will Be Different, object, 22 x 32 x 22 cm, 10 kg dumbbell, white bread baguette, stainless steel Swatch watch, 2018

 

 

минавам покрай сграда. която
изглежда изоставена. с отворени рани
по мазилката и засъхнали петна
ръждива кръв. като оголени тухлени
залъци. на един от прозорците. цвете.
понеже едно цвете не може да стои
изправено. живо. ако някой не го полива.
там има поне един човек. там се вари
кафе. вечер се махат костици
след брадвата по пилето. минава
влак. раздрусва стъклата. тече
програма. коремът ми се свива.
влиза. в карминената пръст на саксията.

 

Преди сме се обучавали да оцеляваме
сред зверове. сега се учим да оцеляваме
сред хора. не вярвам на този. който има
добре развити такива умения. и не обичам
фъстъци. когато започна да ги ям. не мога
да спра. хората натежават и прекаляват
като фъстъците. от толкова разнообразие.
първо. не можеш да си намериш място.
после. ти призлява. от фъстъковечност.
мирише на старо забавление. на стара
радост. на повторение с изгорял ентусиазъм.
на цирк. от който ти става неудобно

Печен суров белен в черупка в корем
на шаран в торта с бисквити на масло
изкопан оплевен купен продаден мухлясал
пържен алерген ка-ра-ме-ли-зи-ран
летящ към устата с уиски солен паднал
под масата изгорял и горчив сгушен
в трахеята смъртоносно подходяща
храна за зайци и слонове.

Обичам бадеми. харесва ми да докосвам
ранния плод. покрит с велур. да го разчупвам
с остър камък докато потече зелената кръв
на звяра. и да беля горчивата обвивка на ядката.
преди сърцевината да се е втвърдила и натежала

 

На магазина отдавна си имаме просяк
В топлите дни умираше от глад пред вратата
Сега е студено и коледа
Пуснаха го вътре на пейката
Да яде до пръсване банани от разпродажбата

 

Аз не съм водно конче викач
вениталатор или кристална турбина
Всяко нещо пред мен трябва да има
рога на елен и очи на елен преди
да ме прониже с рога като истина
И с моите очи да я приема и отхвърля
А когато не съм във форма си слагам
по една пощенска марка на клепачите
С лепилото хлебарка преживява година

 

Ето, стоят си високите туловищни комини,
като гъсеници, захапали небето
И в бури, но малки, на умерен климат,
благоприятен за босилек
Остава и за снимки
Понякога ми се причува заметресение,
тътен, хрип, дори покашляне

 

Глетчерите се отделят от повърхнините с пукот и с тънкоконечен луфт
са вече твърди облаци, които отминават
Предполагам, това му е хубавото
на старомодното размразяване
Практически да усещаш
как се освобождава още и още място
между гладките безпаметни стени на камерата
Как приижда сезонната милост на лятото

 

Луната свети като късметлийска монета,
недокосната от ръждата на облак,
и сините лампи на линейките светят,
и нощните хлябове светят в касетките,
мълчаливи хора отиват на работа.
и днес ще избутам. но всъщност е тъмно,
денят е ненужен, като рибар, който спи непробудно.
може би мъртъв. стоглава ламя е изпила морето му

 

В гората. Морето е близо
Неестествено шумно е
Гласове на вентрилоквисти
Подвикват си и опипом се движат
Между отразени в черни
хралупи дървета. Кръгло е.
Топка или ябълка. Същевременно
тихо. От песента на сирените

 

Образцово време

Лято. Наистина топло
Море. На около петдесет метра
Точно. На шестнайсет години
Златна кожа със сребърни капчици
Образцово чувство
Образцово място
Образцово време
Всичко, оставащо до края, е опит за реставрация

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.